„Най-важната задача на МОН е да осигури достъп до образование и за най-уязвимите деца.“ Това заяви зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева по време на конференцията „Ромската общност и приобщаващото образование: Предизвикателства и възможности“. Тя уточни, че уязвими могат да бъдат както деца от крайно бедни семейства, така и такива, които растат в семейства без присъствието на родител и говорят на майчин език, различен от българския.
Митева посочи, че през последните години МОН предприема редица мерки и осигурява държавно финансиране по национални програми за приобщаване на децата от социално уязвимите групи към образователната система. По думите й 8000 деца от уязвими групи годишно се връщат обратно в училище чрез Механизма за обхват.
„Целта ни е тези деца не просто да бъдат временно върнати в клас, а да бъдат трайно включени в образователната система“, каза още зам.-министър Митева.
От своя страна, представителят на УНИЦЕФ за България Кристина де Бройн посочи, че данните за много страни в Европа, в това число и за България, показват, че в образователната система все още на места се наблюдава дискриминация и липса на приобщаване. Тя посочи, че у нас най-сериозен е проблемът в училищата и детските градини в област Сливен. Там е най-голям броят на децата, които не са обхванати от детски градини и училища. Друг проблем, който открои, е, че у нас има много бедни семейства, които не могат да си позволят да отделят необходимите средства, за да изпратят децата си на училище.
„От УНИЦЕФ вярваме, че можем да преодолеем всички бариери, стига да работим заедно“, категорична е Кристина де Бройн.
„До този момент фокусът на работата на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в страната бе работата с деца със специални образователни потребности. Това ще се промени скоро.
Приобщаващо образование означава качествено образование за всички“, каза директорът на РЦПППО – София-град, д-р Калоян Дамянов.
Той посочи, че са необходими спешни мерки относно три проблема, свързани с включването в образователната система на деца от социално уязвимите групи.
Първото е да се спрат да се поставят грешни диагнози – децата с различен майчин език от българския не са деца със специални образователни потребности. Втората мярка, която трябва да се предприеме, е да се насърчи участието на родителите в учебния процес, а третата – да се повиши осведомеността сред учителите и останалия персонал за историята и културата на ромите. „Оказва се, че за много от нас, те са напълно непознати“, завърши той.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg