Общо 27 780 места за прием държавна поръчка във висшите училища за учебната 2024/2025 г. предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал в България в свое писмо до министъра на образованието и науката. В него те излагат и визия на своите членове за броя на необходимите свободни места за студенти държавна поръчка по професионални направления, необходими за икономиката на страната.
Според АИКБ най-голям трябва да бъде приемът в професионалните направления „Комуникационна и компютърна техника“ – 2600 места, „Информатика и компютърни науки“ – 2000, „Общо инженерство“ – 2000, „Машинно инженерство“ – 1500, „Електротехника, електроника и информатика“ – 1500, „Педагогика на обучението по…“ – 1200, „Транспорт, корабоплаване и авиация“ – 1200, и „Медицина“ – 1000.
Необходимите места държавна поръчка в специалност „Медицинска сестра“ са 1000, „Акушерка“ – 300, „Рехабилитатор“ – 250, „Лекарски асистент“ – 150, „Помощник-фармацевт“ – 150, „Медицински лаборант“ – 150, „Кинезитерапия“ – 100, „Рентгенов лаборант“ – 100, „Зъботехник“ – 50.
Според работодателската организация най-малко места за обучение държавата следва да финансира в ПН „Туризъм“ – 100, „Металургия“ – 90, „Психология“ – 80, „Обществени комуникации и информационни науки“ – 80, „Право“ – 80, „Философия“ – 60, „Религия и теология“ – 60, „Социология, антропология и науки за културата“ – 60, и „Политически науки“ – 50.
С нулев прием са ПН „Теория и управление на образованието“, „Теория на изкуствата“ и „Администрация и управление“, както и специалностите „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ и „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ от ПН „Военно дело“.
От АИКБ посочват, че
България се нуждае от кадри с добро образование по търсените от работодателите професии.
В момента обаче системата на висшето образование „произвежда“ редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и „свръхквалифицираните“ кадри с висше образование работят на работни места, които изискват по-ниски образователни и квалификационни изисквания, или се вливат в редиците на безработните, което води до загуба на човешки ресурс, посочват работодателите. Оттам отбелязват, че най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки“, който заема 34 – 35 на сто от утвърдения и 35 – 36% от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. В осем направления – „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по…“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“, се обучават над половината настоящи студенти.
Затова АИКБ смята, че е необходима единна държавна политика във връзка с приема и реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование. Според организацията Националната карта на висшето образование за момента остава все още документ с пожелателен характер.
От бизнес организацията обръщат внимание на нуждата държавният план-прием да бъде съобразен с броя на завършващите средно образование, като броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50 на сто от общия брой завършващи. Според нея това ще доведе до по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите и подобряване на тяхното качество, а оттам и до изграждане на подходящи специалисти, които бързо да преминат прехода от образование към заетост.
От АИКБ отбелязват, че на практика
36,4 хиляди младежи получават диплома за завършено средно образование
по данни на НСИ. А в същото време за учебната 2023/2024 г. държавата е приела да субсидира обучението на 42 611 студенти в 38 държавни висши училища (включително и военните), от които 36 457 след средно образование. На практика всеки завършил средно образование може да бъде приет за студент държавна поръчка. И това на фона на около 26 000 места, обявени в частните университети, близо 8000 места за платено обучение в държавните висши училища и 6000 абитуриенти, заминаващи да учат в чужбина.
Отбелязва се още, че според Националната карта на висшето образование броят на местата за обучение на студенти е над два пъти по-голям от броя на действащите студенти през последната учебна година. Общият капацитет за обучение на студенти, определен от НАОА през 2023 г., е 419 159 места, което е с над 11 500 повече, отколкото през 2021 г. През пролетта на 2023 г. броят на действащите студенти представлява едва 42,9% от определения от НАОА капацитет при 48% през 2022 г. и 53% през 2021 г.
От АИКБ и нейните членове изразяват и притеснение за степента на подготовка на студентите, която не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична.
В писмото, подписано от председателя на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев, се изразява готовност през февруари бизнес организацията да обсъди с екипа на МОН Националната карта на висшето образование в страната, поставените в писмото въпроси и последващото реализиране на приема за следващата академична година, както и подготовката на студентите, концепция за въвеждане на дуалното обучение в сферата на висшето образование, ревизия на компрометиралия се според организацията принцип на финансиране „парите следват студента“ и други проблеми.
Разпределение професионални направления АИКБ – 2024/2025
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
