Според доклад на ОИСР делът на младите учители в България нараства за 10 години

В България има повече млади учители, отколкото преди 10 години.

Това показва сравнението на относителния дял на педагозите под 30-годишна възраст у нас през 2013 г. и 2022 г., направено в глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Поглед върху образованието 2024“.

Докладът бе представен от Виктория Кис, анализатор образователни политики в ОИСР, в присъствието на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и заместник-министрите д-р Емилия Лазарова и Наталия Митева.

Виктория Кис, анализатор образователни политики в ОИСР:

България постигна голям напредък на много фронтове. Например делът на младите хора, които не са завършили гимназиален етап, е намалял през последните години. Разходите за образование, като част от БВП, също са се увеличили. Можем да видим много признаци за подобряване на нещата.

В същото време, има и предизвикателства. Очакваме да видим „вълна“ от пенсионирани учителите. Делът на педагозите над 50 години в България е сравнително висок. Но добрата новина е, че делът на младите учители, тези на възраст до 30 години, се увеличава. Така че има различни предизвикателства, но е постигнат и напредък, който съм сигурна, че ще продължи през следващите години.

„Политиките за привличането на млади хора към учителската професия, които започнаха преди години, дават резултат“, отбеляза министър Цоков.

По думите му, сред положителните констатации от доклада е ръстът на възнагражденията на педагозите.

„През последните 10 години заплатите на българските учители се увеличават с едни от най-бързите темпове сред всички страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е добър показател за политиките, които се водят в България по отношение на приоритизирането на образованието“, категоричен е проф. Цоков.

Той даде за пример, че

страната ни изпреварва Полша, Словакия, Латвия, дори и Гърция, където педагозите са били с едни от най-високите възнаграждения.

Според министъра косвеният ефект от ръста на заплатите е увеличаването на броя на студентите, които се обучават за бъдещи учители, и оставането на повече млади хора в образователната система.

Проф. Цоков подчерта, че през последните години се води и целенасочена политика за стимулиране на студентите да избират педагогически специалности, включително с освобождаването им от семестриални такси и отпускането на стипендии.

„Всичко това изигра роля младите хора, от една страна, по-добре подготвени и мотивирани да влязат в университета, да получат подготовка за учители, и от друга страна – по-мотивирани да останат и в образователната система“, посочи още министърът.

По думите му важна роля има и въвеждането на наставничеството.

„Каквито и да са финансовите условия, без подкрепа на младия учител в образователната институция трудно могат да се постигнат добри резултати“, каза той. Според проф. Цоков за развитието на системата за менторство наставниците на младите учители трябва да преминават и допълнителна специална подготовка.

Проучването проследява и дела на преподавателите на възраст над 50 години. У нас те са 48%.

Сред изследваните показатели е и времето, което учителите прекарват в преподаване. Оказва се, че педагозите в България преподават по-малко време в сравнение с колегите си от ОИСР. Изключение правят учителите в предучилищните групи.

Докладът на ОИСР показва още, че през 2021 г. България отделя по-голям дял от БВП за образование спрямо 2015 г. Средствата, които държавата е отделяла за училищно образование в изследвания период, се увеличават с половин процент – от 3% на 3,5%.

„Това е показателно, че през последните години има усилен темп на увеличаване на средствата, отделени за образователната система. Това е политика, която се припознава от различните правителства. Надявам се и в бъдеще тази устойчивост да продължи“, заяви министърът.

Разходите за един ученик у нас от I клас до постъпването в университета също са се увеличили.

Друга положителна тенденция в проучването е, че

повече хора в България завършват средно образование.

Делът на младите, които нямат завършено гимназиално образование, е намалял с 3% е от 2016 г. Тогава лицата във възрастова група 25 – 34 години без диплома за средно образование са били 17%, докато през 2023 г. са 14%. Това е и средният показател за ОИСР.

В същото време, младите хора, които имат завършено средно образование, получават по-високо възнаграждение, констатира още докладът.

Според изследването хората с по-ниско от средно образование по-трудно намират реализация на пазара на труда във всички срани. В България тази зависимост е още по-силно изразена. По-малко от половината (47%) от хората на възраст 25 – 34 години без завършено средно образование са заети на пазара на труда. Средно в ОИСР техният дял е 61%.

Сред акцентите за страната ни в доклада е, че важността на образованието в ранна детска възраст е разпозната като приоритет.

България е сред държавите, които са понижили възрастта за начало на задължителното образование.

Все още обаче делът на обхванатите в образователната система е по-нисък от средното за ОИСР. Данните показват, че през 2022 г. 85% от 5-годишните са посещавали образователна институция. За 4-годишните отношението е 78 на 100, а при 3-годишните – 72 на 100.

След представянето на проучването бе дадена възможност за коментари и предложения. От думите на министъра стана ясно, че ще започне дискусия относно промяна в организацията на работата на учителите в посока намаляване на часовете, в които педагозите с по-голям стаж преподават, за сметка на други дейности, като менторство и подкрепа на новоназначени учители и работа на директора.

Засегната бе и темата за практическата подготовка на бъдещите учители, преди да влязат в класната стая. По думите на проф. Цоков, могат да се заделят целево средства към училища, които са база за обучение на студенти. Така бъдещите учители ще имат по-дълга практическа подготовка, за бъде тяхната работа в школата след това по-ефективна.