В брой 1/2024 на „Чуждоезиково обучение“: Съвременните тенденции в развитието на българската лингводидактология

В първия за 2024 г. брой на сп. „Чуждоезиково обучение“ главният редактор проф. Димитър Веселинов прави анализ на съвременните тенденции в развитието на българската лингводидактология в непосредствената им връзка със „Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)“.

Поставя се въпросът за

ролята на изкуствения интелект и адекватното му приложение в системата на чуждоезиково образование,

което се превръща в основно предизвикателство пред съвременната лингводидактология. Като една от възможните насоки за положителното му интегриране в образованието се изтъква адекватното използване на разнообразни езикови средства за правилно изразяване на мисловни фрагменти, за овладяване на устна и писмена реч, както и на средства за използване на официален, неутрален и алтернативен регистър на общуване, съставяне и структуриране на писмени текстове.

Статията на проф. Мариана Георгиева „Синтактичният парадокс „едносъставно изречение“ предлага когнитивна ревизия на изреченските инварианти по отношение на експликацията на главните части.

Текстът на проф. Вито Пирели и проф. Светла Коева представя двустранния проект „Оценяване на четивната грамотност и разбиране на учениците в ранен клас“ в България и Италия – неговата цел и очаквани резултати, както и принципите, залегнали в основата на създаването на текстове за оценка на четивната грамотност на италиански и на български език.

Крайната цел на проекта е чрез образование

да се подобрят уменията за грамотност на децата в начална училищна възраст.

Авторите описват резултатите от своето задълбочено изследване, фокусирано върху оценката на четивната грамотност и разбиране сред децата в ранна възраст в България и Италия.

В статията си доц. Огнян Ковачев проследява естетически и културноисторически взаимодействия между явления от британската готическа литература и немския черен романтизъм в термините на културния пренос. Във фокуса на изследването са анализът на романа „Еликсирите на дявола“ от Е. Т. А. Хофман и съпоставката му с „Монахът“ на Матю Г. Люис.

Текстът на проф. Иван Иванов е посветен на романите на Салман Рушди, един от световните романисти от третото хилядолетие, които съхраняват важността и значението на постмодерната фикция.

Всеки първи брой за годината на научните списания на Издателство „Аз-буки“ е с отворен достъп.