
„Денят на народните будители е празник, който възражда паметта за духовните водачи на нацията, за онези, които събуждат народа ни в стремеж към просвета, знание и морално достойнство“, каза председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева в своето обръщение към присъстващите на тържественото събрание в зала „Проф. Марин Дринов“ по повод 1 ноември.
Тази година се навършват 175 години от рождението на Иван Вазов, които ръководството на БАН реши да отбележи заедно с Деня на народните будители.
„Обединител на националната общност и създател на културните инструменти за развитието ѝ, Вазов е не просто писател, а духовен архитект на българската нация. Той е нужен и днес, паметта за него е жизненоважна, защото историята неразумно се повтаря. Но науката, културата и литературата все така са призвани да облагородяват хората, да предпазват човечеството от забрава и повторение на историческите му грешки“, подчерта още председателят на БАН.
В словото си
чл.-кор. Евелина Славчева отбеляза, че всяко време има нужда от своите будители.
„Днес, когато не ни заплашва робство, но когато потъваме в безразличие, когато то често заспива в удобството на всекидневието, имаме нужда от ново пробуждане, от хора, които със знание, почтеност и мисъл осветяват пътя напред“, заяви чл.-кор. Славчева.
Тя подчерта, че
да бъдеш будител в съвременния свят, означава да защитаваш истината
в едно общество, което често я губи сред сенките на дезинформацията. А да бъдеш учен, означава да продължиш делото на Вазов и на възрожденците, като превърнеш знанието в духовна светлина. Истинската сила на един народ пък не е в неговото богатство, а в неговата памет, език и знания.
„Нека работим така, че всяко наше изследване, всяка книга, всяка нова идея да бъде продължение на онзи възрожденски порив, който някога е запалил свещта на българската духовност. „И ний сме дали нещо на света“, напомня ни Иван Вазов. Да продължим да даваме – с чест, с мисъл и със съзнание за отговорността, която носим пред бъдещето“, обърна се към учените председателят на Академията.

Слово на тема „Будителите и духовното възраждане на Отeчeството“ произнесе акад. Иван Гранитски от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН.
„Ако не бяха Иван Вазов, Захари Стоянов или Ботев и Каравелов, днес щяхме да бъдем много по-бедни духовно. Може би нямаше да имаме това самосъзнание. За двайсет години първите просветители създават над 1500 читалища. Това е чудото на просветлението и образователното събуждане на българския народ“, почерта акад. Гранитски.
Според него, ако сега се направи анализ за състоянието на нашето средно образование, при всички случаи ще видим, че онези велики хора са постигнали образование до IV клас, което е по-мащабно и по-задълбочено от сегашното ни средно образование, защото те са учили освен древни езици, още три западни езика – френски, немски и руски и разбира се, основните учебни предмети.
Във фоайето на Академията Централната библиотека и Научният архив на БАН
представиха изложба, посветена на 175-годишнината от рождението на Иван Вазов.
Експозицията показва голяма част от всички над 1000 отделни издания, които се съхраняват във фондовете на Централната библиотека на Академията. Интересни архивни документи – предмети, писма и стихотворения, посветени на Вазов, показва Научният архив на БАЦ.
Ценен експонат в изложбата е „Сребърната лира“, дар на Иван Вазов от Юбилейния комитет по случай неговата 25-годишна литературна дейност през 1895 г. Изящният подарък е изработен по специална поръчка във Виена. Върху листенца са изписани заглавията на някои от безсмъртните Вазови творби.
Признание за журналисти
По време на събитието бяха връчени „Наградите на БАН за журналисти“ за 2024 г. „Академията разчита на качествените български журналисти, стимулира обективността и националната отговорност към проблемите на науката и образованието, в които БАН има основна роля“, каза зам.-председателят проф. Емануел Мутафов.

Със специалната награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН беше отличена Велиана Христова. В продължение на 40 години тя се занимава професионално с теми, свързани с образованието и науката, последователно е отразявала и коментирала финансирането на БАН, както и опитите да бъде променен Законът за БАН и Академията да бъде закрита.
Наградата „За правилна и богата българска реч в журналистиката“ се присъжда на Кирил Вълчев – генерален директор на БТА.
Наградата на Управителния съвет на БАН за журналисти за 2024 г. в категория „Електронни медии“ получи Виктория Петрова, водещ и репортер на bTV. Отличието в категория „Онлайн медии“ беше присъдено на Ваня Милева – редактор в „Наука OFFNews“.
 
               
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



 
					











