
Учените създадоха евтина и гъвкава слънчева клетка, която издържа почти 10 пъти по-дълго от други от този тип – напредък, който един ден може да помогне за революция в производството на слънчева енергия. Често наричани „свещеният граал“ на слънчевата енергия, перовскитните клетки предлагат лека алтернатива на традиционната слънчева технология, базирана на силиций (перовскитът е минерал, чиято структура позволява разработването на различни изкуствено създадени материали). Гъвкавата им структура позволява да се прилагат върху автомобили и телефони под формата на отпечатан слой, така че да могат да се зареждат в движение. Звучи твърде добре, за да е истина? Има нещо вярно в това. Перовскитите имат и някои големи недостатъци. Трябва да се отбележи, че те се разграждат бързо поради химически реакции с влагата във въздуха, което ги кара да изпускат йод.
Но сега екип от изследователи намери решение на този проблем.
Чрез вграждане на наночастици в перовскитите те произведоха нова клетка, която издържа 1530 часа, почти десетократно увеличение в сравнение с предишните проекти на перовскитни слънчеви клетки. Изследователите публикуваха своите открития на 20 февруари в списание EES Solar.
„Като се справяме с тези често срещани предизвикателства, които виждаме с перовскитната слънчева технология, нашето изследване отваря широко вратите за по-евтина, по-ефективна и по-широко достъпна слънчева енергия – каза в изявление съавторът на изследването Ималка Джаявардена, инженерен изследовател в Института за напреднали технологии на Университета на Съри в Обединеното кралство. –Това, което постигнахме тук, е критична стъпка към разработването на високопроизводителни слънчеви клетки, които могат да издържат на условия в реалния свят. Това ни доближава до тяхната комерсиална употреба в глобален мащаб.“
Като най-бързо развиващата се и най-евтината форма на възобновяема енергия,
слънчевата енергия е ключова за намаляване емисиите на парникови газове.
Но растежът на технологията е възпрепятстван от нейната зависимост от силиций – ограничен и невъзобновяем ресурс, който в най-чистата си форма е скъп за производство. За да заобиколят това затруднение, учените се стремят да разработят алтернативи на перовскит – синтетични версии на естествено срещащи се кристали от калциев титанов оксид, които могат да бъдат произведени на ниска цена. Но за разлика от чистите силициеви клетки, които могат да издържат десетилетия, слънчевите клетки, направени от перовскит, издържат само около 100 часа, което драстично ограничава тяхната полезност.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg