Цената да бъдем красиви

Проф. д-р Милен Богданов е преподавател във Факултета по химия и фармация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Във фокуса на научните му изследвания са синтезът на нови биологично активни вещества и провеждане на in vitro изследвания за установяване на тяхната биологична активност; синтез и приложение на йонни течности като алтернативни разтворители за анализ, пречистване и изолиране на биологично активни съединения от растителни вещества.

Основен акцент в изследователската група на проф. Богданов е работата в областта на метаболитната теория за произход и корекция на състояния като исхемична болест на сърцето, метаболитен синдром, ревматоиден артрит и др., както и разработването и прилагането на методи за анализ на минерали, хормони и невротрансмитери в неконвенционални матрици като коса и нокти, с цел установяване връзката хроничен стрес – дефицити – проявление. Темата на неговата лекция на тазгодишния Софийски фестивал на науката е „Цената да бъдем красиви“.

Безопасни ли са всички съставки в козметичните продукти?

Важно ли е да знаем точните съставки и ефекта им върху нашето здраве? Каква е връзката между метаболизъм, ендокринна система, минерали и хормони и как може да се измерва „здравето“ чрез анализ на коса? И в край на сметка – каква цена плащаме, за да бъдем красиви? Това са част от въпросите, на които проф. Милен Богданов се спря по време на своята презентация по време на XV Софийски фестивал на науката.

„Когато говорим за красота, особено за поддържане на естетическата визия при жените, неизбежно във фокуса на вниманието ни попадат козметичните продукти, които съдържат много вещества с неизяснен произход и действие по отношение на човешкия метаболизъм“, казва проф. Богданов.

Отбелязва, че се занимава и с анализи, при които през косата можe да се установи състоянието на ендокринната система – щитовидна жлеза, надбъбречни жлези и въобще всичко, свързано с метаболизма на човек. Акцент на лекцията и основното му послание към хората е да се замислят какви козметични продукти ползват. Ако не могат да консумират конкретно нещо, защото би им навредило, защо тогава то се възприема като полезно и безвредно, ако се нанася върху кожата?

„Получава се мазохистична връзка – бизнесът, в същността си, иска да трупа капитал и създава у потребителите силно желание (а и зависимост) да имат даден продукт, и оттам се затваря порочният кръг на търсене и предлагане“, коментира той.

Разбира се, подчертава ученият, има производители, които се съобразяват с определени стандарти, както и такива, които не го правят. Основното, върху което се съсредоточава проф. Богданов в своите изследвания, са ендокринните разрушители (endocrine disruptors).

„Идеята е, че ние сами, в стремежа си да бъдем красиви и вечно млади, допринасяме да имаме метаболитни нарушения и съответно болести, които впоследствие могат да се развият. Това е основният проблем“, казва той.

Затова и е важно да се знае на какъв принцип работят ендокринните разрушители, както и че немалка част от веществата, влагани в козметични продукти, изобщо не са изследвани за тяхното действие. Освен това бизнесът се развива винаги много по-бързо от регулаторните органи. И в дългосрочен план това допринася за масовизирането на даден продукт, който може да нанесе редица щети на потребителите, преди да бъде доказано неговото действие.

Но как трябва да се изследват такива продукти, за да се каже, че конкретна тяхна съставка би увредила метаболизма?

„В момента се занимаваме с подобни изследвания. Има стандартизирани методи с генномодифицирани дрожди, които експресират андрогенови или естрогенови рецептори, като целта е да се установи кои вещества активират последните. Едни от основните метаболитни нарушители са т.нар. ксеноестрогени – вещества, които действат подобно на естрогените. Широко разпространено е разбирането, че естрогените са женските полови хормони, но те съществуват и при мъжете, и при децата“, обяснява проф. Богданов.

Проблемът е, че при жените в яйчниците се произвеждат повече естрогени и това е с определена цел. Но естрогените са с доказано канцерогенен ефект, подчертава ученият. И тогава всяко вещество, което има подобно на естрогена действие, може да активира естрогеновия рецептор. То ще има подобно действие като естрогена и съответно ще води до същите заболявания, до каквито води и натрупването на естрогени. В козметичните продукти не се влага естроген, но се влагат вещества, които имат подобно на него действие.

„Преди се цитираше Мао Дзедун, който казва: „Не е важно котката дали е бяла, или черна, важното е да лови мишка“ – коментира проф. Богданов. – В днешно време не става въпрос дали ще хване мишката, а дали капанът ще бъде розов или лилав, или черен и дали той ще бъде с вратичка, която се отваря наляво или надясно. Това е иронията.“

Когато се говори за даден козметичен продукт, той винаги има някаква претенция

– например, че хидратира кожата, изглажда бръчките и т.н. В процеса на тестване производителите се стремят да удовлетворят желанието на клиентите и в зависимост от продукта залагат на характеристики като текстура, аромат, хомогенност и т.н.

Но ако се върнем в недалечното минало и вземем за пример сапуна, с който са прали нашите баби и който се е правел от свинска мас, повечето хора биха казали, че мирише неприятно – а това е неговата естествена миризма. Ако се сравни с друг сапун, заключението ще бъде, че е доста неугледен, кафяв, груб. Няма значение, че предназначението и ефикасността му са същите като на другите сапуни, че дори и повече. Но хората търсят сапун, който да бъде с определена текстура – мек при допир, да е с наситен и приятен цвят, да има хубав аромат и така нататък.

„Когато говорим за глобален пазар, освен клиентът да бъде удовлетворен, трябва и производителят да има подобаваща печалба. Ако даден продукт се произвежда на друг континент, докато навлезе на европейските пазари, минава време и затова той трябва да има удължен живот. За да се постигнат всички тези ефекти и характеристики на продукта, за да има той пазарна стойност и търговски вид, в него се влагат консерванти, антиоксиданти и други подобни“, обяснява проф. Богданов.

Причината ученият да се насочи към проучване на козметичните продукти, е, че те в известна степен не подлежат на същата регулация, на каквато подлежат лекарствените продукти и храните.

Друг проблем е, че при козметичните продукти се влагат много вещества. На етикета може да пише, че в крема има някакъв растителен екстракт, но нито се знае откъде е той, нито какво има в него. Симптоматично за днешното време е, че хората се впечатляват от етикетите, от формата, а не от съдържанието.

„Приел съм като мисия работата си като изследовател и като университетски преподавател. Моята работа е да образовам и да насърчавам хората да мислят повече и по-малко да потребяват. Не твърдя, че всички козметични продукти са вредни, но винаги е добре да се внимава“, казва проф. Богданов.

А на въпроса как може да се ориентира човек в морето от козметични продукти, ученият отговаря, че има свободни онлайн платформи и човек може да сканира етикета на даден козметичен продукт и по него да разбере съдържанието, дали са изследвани потенциалните ефекти върху организма и степента му на безвредност. Но това означава, че отговорността за здравето на човека се носи от самия него, или ако използваме популярната метафора – спасението на давещия се е в ръцете на самия даващ се.

От написаното на етикета може да се види какво има вътре и какво няма.

Но в козметичните продукти се влагат може би над 70 000 вещества, като много малка част са изследвани за дълготрайни ефекти върху човешкото здраве, категоричен е ученият. За подобно изследване трябва да мине много дълъг период, да се установят зависимости, да се валидират резултати и т.н. Това, от своя страна, би изисквало огромен обществен, човешки и финансов ресурс. А в края дори не е сигурно дали всичките тези усилия биха довели до някакъв резултат.

Междувременно единственият вариант остава хората да търсят информация и да се самообразоват, доколкото могат. Защото е налице тенденция на увеличаване потреблението на продукти за разкрасяване и хората трябва да знаят, че това също може да има негативни последици.

„Производителите преследват икономическия си интерес – не изпускат от поглед целевата група, която ще е склонна да дава все повече пари за скъпа козметика – неслучайно по етикетите се появяват надписите „био“, „органик“ и други подобни“, коментира проф. Богданов.

По думите му, тези хора ще са щастливи, защото ще си мислят, че са по-умни от останалите и имат познания, за да направят здравословен избор. Но това е отново нишка на разделение, макар че всъщност няма такова – всички потребяват продукти, без да са наясно какво съдържат те и как влияят на организма.