За обидните думи

Ванина СУМРОВА*

Задавали ли сте си въпроса кои думи може да ви обидят и дали вие не използвате обидни думи?

Дефинициите в Речника на българския език (https://ibl.bas.bg/rbe//) на основното, първото значение на прилагателното обиден ‘който причинява, нанася или съдържа обида, който обижда; оскърбителен’ и на съществителното обида, пак в основно значение, ‘несправедливо засягане, накърняване на честолюбието на някого; оскърбление’ показват, че обидните думи съдържат и/или причиняват обида, т.е. те принизяват достойнството на човека, за когото се отнасят.

Защо е така? Поради изразената чрез тях негативна оценка за някого. Тя може да се отнася до външността, качествата (морални, интелектуални и др.), действията, проявите и под. на даден човек. Отрицателната оценка се свързва с общоприетите в социума представи за грозно, неприемливо или лошо, противоположни на добро и хубаво.

Думи с негативни елементи в значението са например: простак ‘1. Необразован, невеж, невъзпитан, груб човек. 2. Човек, който е глупав, несъобразителен, лековерен, наивен; глупак, тъпак, наивник. 3. Човек, който е вулгарен, циничен, безнравствен, безсрамен; мръсник¹’; подлец ‘човек, който постъпва подло, безчестно, като прикрито, с измама осъществява злите си намерения спрямо някого; негодник’; безсрамник ‘човек, който няма чувство за срам и нарушава правилата за прилично и морално държане’; пройдоха ‘човек, който не желае да работи и води празен, безцелен живот, без да се грижи за някого или нещо’ и неговите синоними нехранимайко, хаймана, безделник, непрокопсаник и мн. др.

Такива думи са и турцизмите маскара, ахмак, бунак и др., както и някои нарицателни имена, образувани от собствени имена на литературни герои: байганьо, донжуан, квазимодо и др.

*Д-р Ванина Сумрова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.