Картата на висшето образование у нас – пореден прочит

„Не е ли ти рано да се подпираш?“ – кадър от теренната практика на специалностите „Филмова
и Тв режисура“, „Филмово и Тв oператорство“, „Филмов и Тв монтаж“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“

Конструктивна дискусия, организирана от Министерството на образованието и науката, събра заедно ръководството на Съвета на ректорите, представители на работодателски и синдикални организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети. С това се постави начало на широко обсъждане на проекта на Национална карта на висшето образование в България. Създаването на такъв документ е разписано в Закона за висше образование и в Стратегията за развитие на системата с хоризонт 2030. Картата ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. На актуализация подлежи и методиката за подбор на индикаторите, за да се отчитат по-добре спецификите на висшето образование по региони.
Събраните данни са обективни и са взети от регистри на МОН и бази данни на редица институции. Те говорят за някои дисбаланси в системата на висшето образование, за известна стихийност в развитието ѝ доскоро. Картата е картина на системата по райони.
Не липсват и добри новини. Например висшите училища не са „печатница на дипломи“. Въпреки напълно свободния прием до 2015 г. те са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в I курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години – „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“. Какви биха могли да бъдат причините – трудното следване или липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление.
Общо за страната 27 – 29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между I и IV курс, като около 19 – 20% отпадат между I и II курс, 7 – 8% – между ІІ и ІІІ курс, 1 – 2% – между III и IV курс. Част от достигналите IV курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират. Над 60% от приетите в магистърски програми след средно образование се дипломират. По-висок е делът на завършващите магистратура след придобито висше образование – между 74% и 78%.
Преди шест години за последен път кабинетът удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира приема според потребностите на пазара на труда и реализацията на студентите по професионални направления. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе през следващите години до промени в картината.
От 2016 до 2020 г. общият прием е свит с 26%. Някои необосновано раздути професионални направления са намалени с до три пъти – „Икономика“, „Администрация и управление“, „Туризъм“. В същото време, други – като „Математика“ и „Информатика и компютърни науки“, са увеличени с 5 – 8%.
Според министъра на образованието и науката чл.-кор. проф. Николай Денков следва по-важното – как ще бъде използвана Картата на висшето образование, за да се преодолеят дисбалансите, откроени в нея. Решенията къде да се откриват, преобразуват и т.н. висши училища, факултети и филиали, ще бъдат политически. Прогнозата е, че ще се сблъскат две гледни точки. Едната е, че решаващо е качеството и поради това на съществуващите висши училища трябва да се даде свобода да се развият. Да осигурят обучение в цялата страна, като крайната теза в тази посока е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование.
Другата гледна точка, която впрочем е реална практика по света, е, че висшите училища са в основата на развитие на всеки регион. Около тях се развиват бизнес клъстери и производства с висока добавена стойност. Тези повече от добри примери има опити да се репликират на много места по света. Факт е, че ако моделът проработи, това води до изключително бързо и ефективно развитие на целия регион. Затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България. Да намерят решение, което ще осигури равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта проф. Николай Денков.
Той бе категоричен, че висшите училища все още са длъжници по отношение качеството на обучение. А то ще се повиши само по пътя на правене на наука и с включването на студентите в процеса. С участието в международните университетски и научни мрежи, чрез осъвременяване на учебното съдържание и формите на преподаване. Според проф. Денков именно Картата е началната точка, от която да тръгне дискусията как да се съчетаят наличните ресурси и нужди, за да развием висшето образование през следващите години.
„Тезата, че само големите, традиционните висши училища имат право на съществуване, може да бъде оспорена. Има редица примери за това, че качествени висши училища има в малки населени места, стига да са осигурени необходимите средства и необходимата мотивация за развитие на качествено висше училище“, категоричен е министърът. Това включва добре подготвени кадри, които извършват научна и научно-приложна дейност, съизмерими с постиженията в света в съответната научна област. Има мотивирани кандидат-студенти, които искат не просто диплома, а да получат знания и умения в съответната област. Налице са съвременна материална база и подкрепа от държавата. „Надеждата е, че с подобни обсъждания ще подпомогнем процеса, за да се развие той следващите години“, заключи министър Денков.

Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката:

Изключително добре свършена работа по Националната карта на висшето образование в България. Събраната информация и анализите са част от по-голям пъзел, а картата е документ, който позволява дисбалансите във висшето образование да отнесем към тези в икономиката.
Много се говори за връзката висше образование – пазар на труда. Тя е важна, но висшето образование е и инструмент за правилни икономически политики.

Проф. д.ф.н. Анастас Герджиков,
ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председател на Съвета на ректорите:

Ще припомня нещо, за което говоря от години. Отговорът на
въпроса защо сякаш има голямо търсене на педагози и на специалисти, завършили „Педагогика на обучението по…“, а след това не всички намират реализация, е следният. Учителят по физика, химия, биология, математика, български и английски не е завършил педагогика. Той е завършил физика, химия, биология, математика, българска и английска филология. И всички тези специалности, макар че подготвят голяма част от учителите на България, не получават пари за това. В момента поради това, че МОН два пъти под натиска на педагозите увеличи часовете в учителския модул, във всички изброени по-горе специалности намалява броят на студентите, които го посещават факултативно. Просто никой не го избира, а беше задължителен.
Когато в ЗВО бе записано, че трябва да има карта на висшето образование у нас, не знаех как това може да се получи. Но картата е факт. По-важно е как ще използваме данните, събрани в 500-те страници. Предлагам те да бъдат използвани през следващите две години за сериозни дебати за развитието на висшето образование. Огромният набор от релевантни данни позволява да изградим много сериозна политика.

Доц. д-р Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ:

Последните години нещата се развиват последователно и в правилната посока.
Срокът, даден за приемане на Национална карта на висшето образование, трябва да бъде спазен. Данните, които тя е събрала, са изключително актуални и реални.
Необходима е по-интензивна работа по посока актуализацията на данните, с които борави Националната агенция за оценяване и акредитация. Няма как да говорим за капацитет на висшите училища, който е направен при 408 000 студенти, докато сега те са два пъти по-малко. На места има влошаване на материалната база, а като цяло е намален преподавателският състав – с около 8%.
Слаба страна си остава квалификацията както на преподавателите, така и на университетската администрация. Трябва да обърнем по-голямо внимание за подбор на студенти от българската диаспора по света. Висшите ни училища си остават в голям дълг и към обучението през целия живот.
Ние сме за оптимизация, за свързаност, а там, където резултатите са лоши – да се вземат мерки. Висшите училища трябва да работят с регионите и съобразно потребностите на пазара на труда.