Детска градина „Калина Малина“ в Пазарджик започва учебната година със собствен екип от психолог, ресурсен учител и логопеди

За втора поредна година на официална церемония бяха връчени Националните награди за приобщаващо образование под егидата на МОН. Целта на инициативата, организирана от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София-град, е да отличи личностите и образователните институции, които създават подкрепяща среда за всяко дете. По традиция в. „Аз-буки“ представя отличените в различните категории на конкурса. В този брой разговаряме с Венелина Бодурова, директор на ДГ „Калина Малина“ в Пазарджик. На церемонията тя получи отличието в категорията „Приобщаваща детска градина“.

 „Трябва да направим всичко възможно средата да се приобщи към потребностите на децата, а не децата – към вече съществуваща среда“, разказва пред „Аз-буки“ Венелина Бодурова, която ръководи най-голямата детска градина в Пазарджик „Калина Малина“.

През настоящата учебна година децата в нея са 415, разпределени в 15 групи. Персоналът, който се грижи за обучението и възпитанието им, е от 60 души.

Големият брой възпитаници означава и различни потребности, интереси, темпове на развитие и начини, по които всяко дете възприема света около себе си. Затова през годините в детската градина постепенно е изградена система от специализирани кабинети като сензорен, арт, битов, музикален и ресурсен.

„Сензорното развитие е в основата на цялостното развитие на детето още от най-ранна възраст. В арткабинета децата се учат да изразяват себе си и да показват какво чувстват, чрез различни дейности като рисуване, моделиране и апликиране“, отбелязва директорката.

В битовия кабинет малчуганите се запознават с българските традиции и обичаи. Така посредством приказки, песни и различни практически занимания те могат да се докоснат до културното наследство не просто като информация, която трябва да запомнят, а през собственото си преживяване.

„Опитваме се средата да е изградена така, че детето да се чувства сигурно, тя да отговаря на потребността му от различни видове сетивни стимули, а същевременно учебното пространство да остава гъвкаво“, обяснява директорката.

Детската градина разполага и с отделен кабинет на психолога. Съвсем скоро предстои да бъде изградена и рампа, с което физическата среда ще стане по-достъпна за децата с двигателни проблеми.

„Наличието на специализирани кабинети е само едната страна на приобщаването. Другата са хората, които работят с децата“, обяснява Бодурова. Точно затова от новата учебна година детската градина започва работа със собствен екип за подкрепа. Вече имат назначен психолог на щат, но сега към екипа им ще се присъединят ресурсен учител и логопед.

Резултатите от работата на психолога, назначен през миналата учебна година, убеждават директорката, че постоянното присъствие на специалист има важно предимство. „Той познава децата, наблюдава ги продължително и може да реагира още при първите сигнали за възможно затруднение“, казва тя. Важно е да уточним, че психологът в детската градина не работи само с децата със специални образователни потребности, а и с малчуганите от всички групи.

Бодурова е на мнение, че подобен модел за работа трябва да бъде обмислен и на национално ниво.

„Във всяка образователна институция, било то детска градина или училище, трябва да има екип от специалисти, който да е щатен към институцията – ресурсен учител, логопед, психолог. Този екип трябва да работи локално и постоянно“, посочва тя.

По този начин специалистите няма да виждат детето само в определен ден и час, а ще имат възможност да проследяват развитието му всеки ден в неговата естествена среда. А това е особено важно за ранното откриване на възможни затруднения или дефицити.

„Колкото по-рано ги открием и започнем целенасочена работа с децата, толкова по-големи са възможностите те да бъдат преодолени в бъдеще“, подчертава директорката.

В подобен модел регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование също запазват важната си роля, но тя може постепенно да се насочи повече към методическа подкрепа. Според директорката те могат да се превърнат в своеобразни методически центрове, които обучават специалистите, запознават ги с иновативни методики, организират професионални форуми и създават възможности за обмен на успешни практики.

Има още един специалист, когото тя мечтае някой ден да види като част от екипа на детската градина. Става въпрос за учител по физическо възпитание. „Спортът е здраве, но емоцията и движението са едно цяло“, вярва тя.

Създаването на собствен екип има и друго предимство.

Специалистите могат да работят с детето не само индивидуално в кабинет, но и в групата му, защото реално там преминава по-голямата част от неговото всекидневие. Това според Бодурова е един от ключовите моменти, ако искаме да говорим за истинско приобщаване. „Не го приобщаваш към групата, като го извеждаш от нея“, категорична е тя.

Разбира се, има ситуации, в които индивидуалната работа е необходима. Детето може да има нужда от по-спокойна среда, от конкретна терапевтична дейност или от т. нар. зона за интензивна подкрепа.

„Но ако допълнителната подкрепа се случва единствено извън групата, се губи съществена част от идеята за приобщаване“, посочва Бодурова.

Затова в ДГ „Калина Малина“ графикът на специалистите ще бъде организиран така, че те ще работят както индивидуално, така и групово с децата в рамките на общи педагогически ситуации. „То трябва да се приобщи към другите деца, а те – към него. Всяко дете е уникално и всяко дете заслужава да има възможност да покаже своите способности“, обяснява директорката.

Работата на специалиста в групата е своеобразна подкрепа и за детския учител. Той може непосредствено да наблюдава подходите на ресурсния учител, психолога или логопеда и постепенно да усвоява специфични методи за работа. Защото след края на индивидуалната сесия детето отново се връща в групата и учителят е човекът, който остава до него през по-голямата част от деня.

Бодурова насочва вниманието към още една много интересна тема – учителят в групата е този, който вижда детето в различна среда. И точно затова често той е първият, който може да разпознае дали детето има някакъв дефицит или затруднение.

„Децата прекарват в детската градина между 8 и 10 часа на ден. През това време педагогът ги наблюдава в най-различни ситуации – по време на игра, в общуването с връстниците, при изпълнение на задачи, в моменти на конфликт или при търсене на контакт с възрастен. Затова погледът на педагога е по-различен от този на родителя. Не защото родителят познава по-малко детето си, а защото у дома то е в съвсем друга среда. В детската градина то расте и се социализира сред връстници и възрастни извън семейството и именно там стават видими много от особеностите в поведението и общуването му.“

Затова директорката държи още на първите родителски срещи семействата да бъдат запознати с особеностите на детското развитие и с ролята на педагогическото наблюдение.

„Когато учителят покани родителя на консултация и сподели нещо, което е забелязал, това не трябва автоматично да се възприема като поставяне на диагноза или етикет на детето. Това е сигнал за наблюдение. Понякога става дума за единична проява. Друг път определено поведение се повтаря и изисква по-задълбочено внимание“, обяснява Бодурова.

Затова след първоначалния разговор наблюдението продължава. Следва втора консултация и едва тогава, когато има основания, семейството и специалистите заедно обсъждат възможностите за допълнителна подкрепа.

Един от най-деликатните моменти в целия процес е този, в който учителят трябва да обясни на родителя, че детето му има нужда от специализирана подкрепа. След 38 години професионален опит в образователната система директорката добре знае колко трудно може да бъде за един родител да чуе, че учителите са забелязали затруднение в развитието на детето му.

Признава, че първата реакция нерядко е съпротива, но според нея педагогът трябва да се отнася предпазливо към нея. Важно е да се аргументира пред родителя, че думата „заедно“ е ключова и в полза на детето. Практиката показва, че когато след разговорите започне допълнителната подкрепа и родителят види промяната у детето, отношението постепенно се променя.

Появяват се доверие към специалистите и готовност за съвместна работа. В детската градина вече имат подобен опит. Родители на деца, които през миналата година са работили с психолога за обща подкрепа, още в началото на новата учебна година сами проявяват желание заниманията да продължат.

„Доверието е път. То се постига с много усилия от страна на учителя“, казва директорката. За да бъде спечелено това доверие обаче, педагогът трябва да бъде подготвен. Според директорката професионалната компетентност е необходима не само на ресурсния учител, психолога или логопеда. Детският учител също трябва да познава особеностите на развитието и да има знания и умения за работа с деца със специфични потребности.

„В основата са развитието и усъвършенстването на професионалната компетентност на педагога. Тя е ключовото първо стъпало. Днес възможностите за това са много. Има професионална литература, обучения, специализирани материали и различни канали за обмяна на опит“, подчертава директорката. Това знание е необходимо не само в непосредствената работа с детето. От него зависят и качеството на разговора със семейството, взаимодействието между различните специалисти и комуникацията с институциите.

Защото приобщаващото образование не е затворен процес, който приключва зад вратата на детската градина. То изисква взаимодействие между учители, специалисти, родители и институции, но и промяна в отношението на обществото към различието.

Венелина Бодурова: Екранът не може да замени разговора

„Първите три години от живота на детето са периодът, в който се формират базови емоции и се развиват основни сензорни процеси. Около 3-годишна възраст у децата вече започват по-ясно да се открояват и определени затруднения, които впоследствие могат да повлияят на обучението и развитието. В този период родителят трябва да остане водеща фигура в общуването. А „общуване“ не означава просто възрастният и детето да бъдат физически на едно и също място. След края на работния ден често следва познатият сценарий – родителят взема детето от градината, отиват на площадката, прибират се, вечерят, подготвят се за следващия ден. Времето минава, а истинският разговор остава твърде малко.

Затова има значение не само колко време прекарваме с децата, а как го прекарваме. Книга, прочетена заедно. Разходка сред природата. Разговор за нещо, което детето е видяло. Въпрос, на който възрастният не отговаря набързо. Споделено занимание, което провокира любопитството му. Това са малките всекидневни ситуации, в които се изгражда връзката.

Екранът не може да замени разговора, независимо че е най-лесно да натиснем копчето на телевизора или телефона.“

Свързани статии:

Децата се учат едно от друго Логопедът Десислава Георгиева: „Навсякъде използваме индивидуален подход към децата“ Там, където приобщаването започва с прегръдка Подхождаме индивидуално към всяко дете в партньорство с родителите