„Необходими са по-широко специализирани бакалавърски програми и по-краткосрочни и тясно специализирани магистърски програми“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на Националната конференция „Иновативно образование и професии на бъдещето“, организирана от Висшето училище по телекомуникации и пощи. Той посочи, че ако допреди се е залагало на тясна специализация, то сега е нужно да се търси интегралност.
„Изкуственият интелект замества по-лесно тесните специалисти“, обясни министър Вълчев.
Той сподели, че за държавните структури става все по-трудно да отговорят на нуждите на съвременното образование предвид динамичната икономическа среда.
„Трябва да прогнозираме пазара на труда, но можем да направим точна преценка за следващите 5 години. Опитаме ли се за след 10 години, ще има много неизвестни и неточности“, обясни той.
По думите му, днешните деца ще бъдат активни в десетилетия, в които поне три пъти ще се налага да сменят професиите си.
„Точно затова е изключително трудно да бъдат подготвени настоящите ученици за пазара на труда след 50 години. Едно е ясно – някои от професиите няма да съществуват в този вид, в който ги познаваме сега, а други съвсем ще изчезнат“, отбеляза министър Вълчев.
Точно затова е необходимо децата да развият умения, които да им послужат за времето, в което ще живеят. Образователният министър посочи, че е необходимо да подготвим децата за ерата на изкуствения интелект. По думите му, това може да се случи с повече часове по математика и природни науки.
Другата важна промяна, която трябва да настъпи, е ограничаването на времето им пред мобилните устройства.
„Това не означава, че в училище няма да се използват технологии за образователни цели“, заяви просветният министър.
Председателят на 51. народно събрание доц. д-р Наталия Киселова подчерта, че всеки трябва да учи цял живот. Защото независимо от трансформацията на професиите, обществото винаги ще има нужда от мислещи личности.
„Технологиите трябва да бъдат наш помощник, като не трябва да допускаме да станем зависими от тях“, заяви още Киселова.
„Ще продължим да инвестираме в знанието, достъпа, информираността и сигурността. Всяко дете трябва да има равен достъп до качествено образование. Не е важно къде си роден, а къде искаш да стигнеш“, посочи, от своя страна, заместник министър-председателят и министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов.
Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова приветства гостите и разказа как през 2020 г., когато предлага висшите училища да споделят общи специалности с други университети, идеята среща всеобщо неодобрение.
„Единственият човек, който ме подкрепи тогава, беше настоящият министър на образованието и науката Красимир Вълчев“, каза проф. Миглена Темелкова.
По думите ѝ, в днешния свят, който се развива изключително динамично, единственият стратегически актив, с който разполагаме като общество, е знанието.
„Трансформацията не е само дигитализация. Нуждаем се от нова образователна политика, нови образователни форми и школи“, допълни още проф. Темелкова.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
