Варна (27 октомври 2025) Във Варна представят проекта „Здраве и устойчивост: психическо овластяване на новото поколение младежи“ (HARMONY), финансиран по програма Interreg Europe и съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Акцент е поставен върху проведено базово проучване на състоянието на психичното здраве на младите хора от областта и предстоящите инициативи за неговото укрепване. Снимка: кореспондент на БТА във Варна Данаил Войков (БТ)
Проектът HARMONI бе представен във Варна от началника на Регионалното управление на образованието в града д-р Ирена Радева, съобщават от БТА. РУО – Варна, е партньор от българска страна, а по Проекта работят и организации от Испания, Албания, Франция, Португалия, Финландия и Босна и Херцеговина. Сред партньорите са и две министерства – от Белгия и Литва. Финансирането е осигурено от европейската програма „Интеррег“.
В рамките на Проекта във Варна е направено мащабно проучване за усещането за благосъстояние на младите хора.
Обхванати са над 4000 ученици от VI до XII клас и близо 600 студенти от всички варненски университети, посочи д-р Радева. Тя подчерта, че темата с усещането за благоденствие е от изключително значение, защото, когато се усещат успешни, младежите могат по-добре да планират своето бъдеще и да си поставят цели.
.На снимката: началникът на Регионалното управление на образованието във Варна д-р Ирена Радева. Снимка: кореспондент на БТА във Варна Данаил Войков (БТ)
Радева допълни, че на база резултатите от проучването и изпълнението на Проекта могат да бъдат формирани нови регионални политики, които след това ще бъдат предложени за реализация и на национално ниво.
„Идеята е всички институции заедно да разработим програми, които да подобрят усещането за благосъстояние на младите хора в училище и те да виждат смисъл в това, което правят“, каза още началникът на РУО – Варна.
Тя уточни, че в по-далечен план ще се мисли и за прилагането на позитивната психология и позитивното образование в по-голям брой училища във Варна и региона.
„За учениците във Варна новият храм не е църквата, а молът, а евангелието им – потребявай и се забавлявай“, коментира психологът проф. Румен Стаматов от Варненския свободен университет при представянето на резултатите от проучването.
По думите му промяната в ценностите е очаквана, тъй като живеем в материално консуматорско общество. Той обясни, че основната задача на проучването е да се разбере психическото благополучие на младежите и затова методиката, която е използвана, е основана на изследванията в областта на позитивната психология. А тя дава поглед върху усещането на младежите за благополучие и щастие, за смисъла и целите в живота и как да управляват личното си време.
„Хубавото е, че нивото на удовлетвореност на младежите от живота в училище е на високо ниво“, каза проф. Стаматов.
Той уточни, че децата се чувстват достатъчно щастливи от социалния си живот в гимназията, но не и от учебната дейност.
Освен това масово посочват, че общуват много добре с връстниците и с родителите си.
„Удовлетвореността от отношенията им с учителите обаче е ниска“, каза още психологът. Той подчерта, че в това отношение трябва да се работи, за да се увеличи нивото на компетентност на преподавателите в междуличностното общуване.
„При по-малките ученици, обхванати в проучването, въпросът с бъдещето и какво искат да правят с живота си, не е на дневен ред“, допълни проф. Стаматов.
По-големите вече си поставят цели, но ученето не е сред тях, защото според тях то до голяма степен е безсмислено.
Като проблем ученият очерта това, че мнозина от гимназистите нямат ясна представа за бъдещето си.
По думите му обаче тази тенденция е валидна за целия свят, а не само за българските младежи.
„Децата в VI и VII клас обвързват щастието си най-вече с отношенията – с приятели, родители и близки“, допълни проф. Стаматов.
На снимката: преподавателят в Катедра „Психология“ на ВСУ „Черноризец Храбър“ проф. д-р на психологическите науки Румен Стаматов. Снимка: кореспондент на БТА във Варна Данаил Войков (БТ)
В гимназиалния курс обаче нещата започват да се променят и отношенията остават на по-заден план. По думите на психолога напред излизат популярността и материалното благополучие. Като проблем психологът посочи това, че повечето младежи вярват, че имат способности да се справят с проблемите, но на практика бавно се възстановяват от трудностите и от стреса. Това показва, че те растат крехки, а основната причина е, че родителите ги изолират от трудностите и ги закрилят, посочи психологът. И уточни, че така тийнейджърите стават и неприспособими за живота.
„Много от децата имат интерес към спорта, тъжното е, че нивото им на интерес към културни събития е много ниско“, каза още Стаматов.
По думите му 60 на сто от анкетираните младежи обичат пасивното развлечение – разходка в мола, а варненци – и в Морската градина.
Психологът посочи като проблем и времето, което учениците прекарват в социалните мрежи.
Повечето са споделили, че с тази цел отделят по над три часа на ден.
„Не може да обвиняваме само социалните мрежи, както и това че младите обикновено ги виждаме с тапи в ушите и вперили поглед в кутията в ръцете си“, каза психологът. Голяма част от анкетираните са посочили, че докато говорят с родителите си, те също държат телефона си и го гледат. „Това кара децата да преживяват, да смятат, че не са толкова значими, след като възрастните им обръщат полувнимание“, посочи още Стаматов.
Според него проблемът пред възрастните е как да бъде подобрена комуникацията в учебната дейност, как да се събуди интересът на учениците. За целта са нужни политики на национално ниво, които да включат и психичното благополучие, защото тогава и академичният успех ще стане по-добър.
Психологът припомни, че вече две години идеята за позитивното образование е изведена на преден план в област Варна. Университетът в партньорство с Регионалното управление на образованието в града са създали Център за позитивно образование.
„Привлякохме училищата и вече близо 900 души поне чуха за тези неща. Но това всъщност трябва да е само първата стъпка, която да се мултиплицира в страната“, каза още проф. Стаматов.