
Цветелина ГЕОРГИЕВА*
През последното десетилетие все по-често се говори за емпатия, например: Тя може да изпитва емпатия, да разбира и да успокоява. Оказва се обаче, че тази дума дълго време липсваше в традиционните ни тълковни речници, а в терминологичните речници определението ѝ се ограничава до „съпреживяване“. Отразена е също в последния „Официален правописен речник на българския език“ без тълкуване. Какво означава тя?
Емпатия е термин, и то с дълга история. В края на XIX в. немският философ Фр. Фишер за първи път използва думата Einfühlung ‘вживяване, вчувстване’. Терминът навлиза и в психологията, а в началото на XX в. Е. Титченер предлага негов преводен еквивалент – английската дума empathy (която има връзка с гр. πάϑος ‘страдание’). Тази дума влиза в английските речници през 1912 г., а в българския език терминът емпатия прониква в края на ХХ в. чрез преводната литература.
През последното десетилетие наред с термина емпатия се наблюдава употреба на думи от същия корен, които все още не са утвърдени в езика: емпат ‘човек, който изпитва емпатия’ (от англ. Empath), емпатичен ‘който се отнася до емпатия’ (емпатичен човек, емпатична гледна точка); емпатичност ‘способност да се проявява емпатия’ и др. Засега има основание поне терминът емпатия да бъде включен в тълковните ни речници.
*Д-р Цветелина Георгиева е доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към Българската академия на науките.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



