Чл.-кор. проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, зам.-председател на БАН: Все повече млади хора искат да работят в институтите на Академията

Чл.-кор. проф. Стефан Хаджитодоров завършва Техническия университет в София през 1978 г. През 1983 г. става доктор, а през 1998 г. – доктор на техническите науки. В Централната лаборатория по биомедицинско инженерство (сега Институт по биофизика и биомедицинско инженерство) в Академията работи от 1983 г. Заема академична длъжност „доцент“ през 1989 – 2001 г., а през 2001 г. става професор.

Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г. Бил е научен секретар на Академията в периода 1992 – 2008 г. Главен научен секретар на БАН от 2008 до 2012 г. На януари 2021 г. е заместник-председател на Академията.

– Г-н Хаджитодоров, тази седмица се проведе четвъртото издание на форума „Наука за бизнес“. Какво бе по-различното тази година? Каква част от представените досега идеи в рамките на форума намериха своя партньор в бизнеса?

– Поредният форум „Наука за бизнес“, който е съвместна инициатива на БАН и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, поне засега е успешна форма за подпомагане изграждането на устойчива среда за сътрудничество и взаимодействие между науката у нас и бизнеса и да събере на едно място представители на институтите, лабораториите, българските предприемачи, собственици на компании и иновационни ентусиасти.

Тази година участваха над 200 души, половината от които от бизнеса.

Имаше и представители на чужди посолства у нас. За пореден път заедно с представянето на конкретни разработки на нашите учени – те бяха 16 на брой и почти всички са на ниво на технологична готовност TRL 5 или 6, т.е. технология, валидирана в релевантна среда или демонстрирана в релевантна среда, и експозиции на нови продукти и услуги – 18 на брой. Бяха представени и добри примери за сътрудничество между бизнеса и Академията и продукти, реализирани в партньорство. Това се възприема добре от бизнеса, тъй като несъмнено се доказва ефективността от осъществените контакти и  последващото сътрудничество. За съжаление, тази година нямаше представители на различни браншови организации, които да споделят какви конкретни нужди от иновации имат те, нещо, което на миналогодишния форум бе направено.

Като резултат от досегашните три издания на форума мога да кажа, че

около 10 от представените на тях идеи и разработки намериха своите бизнес партньори.

Сред тях са метод за рециклиране на отпадъци от фармацевтичната промишленост; разработване и внедряване на процеси за извличане на колаген; машини и съоръжения за получаване на пеностъклени гранули и композитни материали; изследване и развитие на иновативно решение за оценка на замърсяване с микропластмаси на водна среда с микропластмаси, които бяха представени тази година.

– Смятате ли, че през последните години бизнесът по-често се обръща към Вас за разрешаването на проблеми, които имат?

– Да, това може би се дължи на фондовете, които финансират кооперирането на наука и бизнес. Учените и предприемачите кандидатстват съвместно по програми на Европейския социален фонд или на Министерството на иновациите и растежа. Благодарение на тези инструменти за сътрудничество има тенденция интересът на бизнеса към научни продукти и разработки да се засилва.

– По какви нови проекти работят учените в Академията?

– Преди 2 седмици започна работата по 12 нови проекта в областта на зелените технологии и 5 проекта в областта на цифровите технологии, които са в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, Инвестиция 2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии“. Тези проекти ще бъдат изпълнявани от учени от 11 института на БАН. Предстои и започването на работа по още 21 проекта по този план.

– Има ли такива, които са възложени от държавата в помощ на гражданите?

– И сега има проекти, възложени по Механизма за възлагане и изпълнение на научни консултации от БАН. Те са в сферата на екологични оценки на големи проекти в областта на енергетиката; проекти, свързани с екологичната мрежа „Натура 2000“, с развитието на земеделието и селските райони, с биологичното разнообразие у нас.

В момента се уточняват детайлите по проект, заявен от Министерството на енергетиката с изпълнител Геологическия институт, свързан с анализа на практиките за формиране и функциониране на държавни геоложки служби и в частност функционирането на дирекция в рамките на Министерството, която осъществява подобни дейности.

– Какво показва статистиката – има ли увеличение на броя на публикациите, на патентите, на учените в Академията?

– В последните години тенденцията за увеличение на броя на публикациите, патентите и полезните модели е устойчива величина като увеличението е средно с 10 %. За 2023 г. общият брой нови заявки за полезен модел са 31, а за патент – 56. За сравнение 2022 г. заявките за полезен модел са били 18, а за патент – 22; за 2021 г. заявките за полезен модел са били 14, а за патент – 16; за 2020 заявките за полезен модел са били 14, а за патент – 28. Тенденцията е в положителна посока.

По отношение на броя регистрирани полезни модели през годините данните сочат следното:

за 2020 г. са 19; за 2021 г.  – 11; за 2022 г. – 18; 2023 г. – 24. А по отношение на издадените патенти за 2020 са 51; за 2021 г. – 31; за 2022 г. – 17; 2023 г. – 22.

За съжаление, същото не може да се каже за броя на учените, който в последните години е почти постоянен и е с несъществени изменения. През последните години академичният състав варира между 2000 и 2100 души.

– Наблюдавате ли по-голямо желание от страна на младите да се насочат към научна кариера? Ръстът на докторантската заплата стъпка в тази посока ли е?

– През последните години има повишен интерес от страна на млади хора за работа в институтите на БАН. За това спомогна и Националната програма „Млади учени и постдокторанти“, която е финансирана от Министерството на образованието и науката. Миналата година по нея бяха назначени около 40 млади изследователи. Националната програма ще бъде продължена и ще бъде активна до края на 2025 г., като вторият ѝ етап ще позволи да останат и да развиват научната си кариера в Академията. Надявам се да привлечем и още изследователи по нея. С конкурси предходните години сме назначавали по около 20 млади учени на година.

Най-голям интерес е в областта на информационните и комуникационните технологии

и в областта на химическите науки, по-конкретно на нанотехнологиите. Бих казал, че има интерес и към хуманитарните науки.

Колкото до ръста на докторантската стипендия – това беше необходима стъпка в това отношение. Но когато говорим за докторантите, моето наблюдение е, че при тях основният мотив е не толкова размерът на стипендията, а интересната и съвременна научна тема и възможността посредством научното звено и научния ръководител да работят в изследователска мрежа с чужди партньори.

– Новата Националната програма „Образование с наука“, която предстои да бъде приета, надгражда успешния опит от сътрудничеството между МОН и БАН в периода 2019 – 2023 г. Какви възможности дава тя?

– Сътрудничеството между МОН и БАН е наистина успешно и ползотворно. Само един последен конкретен пример. МОН финансира Платформата за български езикови ресурси онлайн – БЕРОН. Платформата включва четири основни модула: правопис, правоговор, граматика и езиково консултиране. Проектът подпомага националната езикова политика на държавата чрез предоставяне на качествени езикови ресурси на максимално широк кръг потребители в България и извън нея, т.е. тя е изключително полезна и вече много потребители я използват.

Основната идея на Програмата „Образование с наука“ е

да допринесе за положителна трансформация на средното образование

в България чрез ангажиране на академичните среди. Институтите на БАН ще бъдат много полезни и активни по отношение на организиране на школи за ученици с изявени научни интереси; създаване и развитие на стажантски програми с научноизследователски и иновативен характер; изграждане на учебно-изследователски групи в партньорство с училищните STEM центрове; лекции и демонстрации на научни продукти и още много други дейности, свързани с научни изследвания и образование. Тук задължително трябва да се спомене Ученическия институт в БАН, който вече дълги години работи със средните училища в страната.

– С бюджета за 2024 г. на Българската академия на науките бяха отпуснати 10 млн. лв. допълнително за увеличаване на възнагражденията на академичния състав. По какъв начин разпределихте средствата и с колко нараснаха заплатите на учените?

– Решението за разпределение на бюджета на БАН се взема от Общото събрание на Академията и тези допълнителни 10 млн. ни позволиха да увеличим заплатите на различните категории научен персонал средно с около 12 – 13 %. Като средното основно месечно възнаграждение на академичния състав за 2024 г. е 2036 лв. С допълнителните средства от бюджета най-същественото процентно увеличение бе за асистентите и главните асистенти. При тях минималнoтo месечно възнаграждение за 2024 г. достигна съответно 1810 лв. и 1920 лв. За сравнение само преди няколко години асистентите вземаха по около 1200 лв.

– За какво нарастване на средствата за БАН ще настоявате при подготовката на бюджета за следващата година?

– Това, за което ще настояваме е да се изпълнява изменения през март тази година Закон за висшето образование, в който ясно се обвързва възнаграждението на академичния и неакадемичния състав със средната заплата за страната в предходните 12 месеца. С изпълнението на този изменен закон ще се постигне желаното от всички успокоение на преподавателите, изследователите и персонала в университетите и научните организации по отношение на едно вече по-достойно заплащане на техния труд.

Свързани статии:

Хомеопатичните средства са плацебо И в науката има непокорени върхове Българският не е сред малките езици Повелителите на солта