Най-интересното от археологическо лято 2023 г.

Поредна богата на находки година отчетоха българските археолози. Седемнадесетата национална изложба „Българска археология 2023“  в Националния археологически институт с музей представя най-интересните находки за 2023 година. В нея са подбрани над 400 експоната. Сред най-впечатляващите са  праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и село Юнаците, община Пазарджик, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре,  средновековни накити и елементи от костюма от средновековната крепост Лютица край Ивайловград, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско).

Артефактите са от 30 различни  обекта –

някои са плод на планови проучвания, други на подновени разкопки,

трети са открити при спасителни разкопки при строителни дейности.

„Това са обекти, познати на хората, които се интересуват от история и археология – подчертава доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей. – Радваме се, че има подновени разкопки, като тези на Варненския халколитен некропол. През 2023 г. имаше проучвания в района на с. Черна вода, Чирпанско, и в района на Алдомировци, Западно софийско поле, в които бяха открити много находки.“

Една от най-интересните е намерена при спасителните проучвания по трасето на бъдещата жп линия на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ Пловдив – Бургас. При разрушаването на старата гара при с. Черна гора археолозите се натъкват на големи останки от римската пътна станция Циле и селище по Диагоналния път. Те извършват разкопки по протежение на 300 метра дължина

„Открихме станцията буквално в последния момент и приключихме работа на 18 декември, малко преди Коледа – разказва доц. Здравко Димитров, който проучва обекта. – Обектът е проучван и преди от пловдивски археолози, но новият инфраструктурен проект с изграждането на линията ни даде възможност да продължим работата, за да се направи сериозен  разрез на целия терен. По време на разкопките са открити много находки с висока стойност, сред които най-впечатляваща е изцяло запазената бронзова статуетка на Хермес. Освен нея са открити и пет оброчни плочки, около 1200 монети от II  до IV  век и сериозна част от Виа диагоналис на Римската империя. Това е може би най-голямото откритие – сериозна придобивка на спасителната археология. Част от Диагоналния път може да се разкрие и експонира.“

Разкопките дават шанс да бъдат засечени над 10 сгради от античния обект.

Пътното платно е широко 7 метра – почти колкото и един съвременен път, подчертава доц. Димитров. Освен това е с изключително здрава настилка, направена от едри каменни блокове. Едно много сериозно инженерно съоръжение, изградено в началото на IV век – преди 1600 години.

Разчетен е и епиграфски надпис с имена на членове на религиозно сдружение от III век след Христа. Според археолозите това показва, че е имало храм край пътя.

„Друг акцент в изложбата е кораб, открит в района на древното селище Урдовиза при Китен – казва доц. Попов. – И ако мога да се пошегувам, китайският внос не е от наши дни. Открити са китайски чаши от XIX век, напълно запазени. Ще се радвам някой да разчете йероглифите върху тях. Това е бил търговски кораб, стигнал по някакъв начин до Черно море. Но за съжаление, плавателният съд потъва в района на Китен.“

Доц. Попов признава, че има неща, които го изненадват за пореден път, като пристанището на Созопол. В неговата североизточна част е разкрит богат пласт, чието натрупване започва с основаването на Аполония в късния VII в.пр.Хр. Стотици керамични съдове и други находки илюстрират динамиката в икономическото развитие на града в продължение на над 2600 години.

Още през 20-те – 30-те години на миналия век, когато пристанището е драгирано, за да бъде разширено и удълбочено и да могат да влизат по-големи кораби, се знае, че на дъното има находки от праисторията и класическия гръцки период.

Пристанището е било действащо още от праисторията.

Античните кораби са влизали между о. Св. Кирик и Стария град, където е имало дълбок проход, който сега е затворен от дигата, свързваща острова и града. На дъното, под тинята, има огромно количество артефакти, които са изхвърлени от търговските кораби. Част от тях са в прекрасно състояние. Те не са представлявали интерес за търговците, но за учените са изключително ценни като информация.

„Има неща, които за първи път се откриват по нашето Черноморие – казва доц. Попов. – Подводните археолози вече две години много активно работят там и би трябвало догодина да приключат. Находките показват, че в района на Созопол е имало живот през бронзовата епоха, през халколита. Има следи от обитаване от тези периоди, които предшестват далеч гръцката колонизация, може би с две хилядолетия.“

Консултант на проучванията на пристанището в Созопол е доц. Маргарит Дамянов от Националния археологически музей. Той разказва, че преди около 5000 години нивото му е било с над 5 метра по-ниско. Представлявало е затворена лагуна, на чийто бряг е имало изградено селище, с колове, на които са издигали платформата на жилищата. Взета е проба от такъв кол, който е на 5000 години, за да му се направи дендрологичен анализ.

Намерени са и рогови сечива, керамика от бронзовата епоха.

Селището съществува до средната бронзовата епоха – вероятно до началото на II хилядолетие преди Христа. След това морското ниво се повдига, но това не може да се датира. Има много видими следи от съществуването на антична Аполония, основана в края на VII век пр. Хр. Огромно количество материали са пристигали с корабите от Средиземно море.“

В праисторически времена край защитената лагуна, а по-късно залив на мястото на днешния проток между остров Св. Кирик и Стария град, са живели специализирани ловци на делфини и риби. Милетските колонисти основават Аполония около най-доброто естествено пристанище по западния бряг на Черно море, което заедно с медните находища в района им осигурява търговски предимства и просперитет.

Възобновените разкопки в пристанището започват през 2020 г.

на място, незасегнато от драгирането на созополското пристанище през 20-те години, когато  са унищожени голяма част от културните пластове.

„Оказа се, че попаднахме на невероятно богатство. От такова малко пространство извадихме над 400 разпознаваеми предмета – казва доц. Дамянов. –  Шест идентични лампи – вероятно са били в някаква кошница, която се  преобърнала. И са  ги изхвърлили, без да забележат, че има и здрави лампи. Аполония е бил много проспериращ град през VI и V век пр. Хр. После настъпва някаква криза.“

Изложбата „Българска археология 2023“ ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 година.

Свързани статии:

Документите говорят* Значението на думата спорт Софийският университет търси млади предприемачи в науката Сензори ще алармират за проблеми с язовирните стени