Цветан Ракьовски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/for23.431ezik
Резюме. Статията анализира езика на идилиите и драмите на Петко Тодоров. По мнението на рецензентите от началото на ХХ в. тези произведения се отличават с изкуствен език, който на много места става неразбираем. Причините се коренят в два фактора – умишлено архаизирана лексика и объркан синтаксис. Петко Тодоров използва огромен брой турски думи, погрешно вярвайки, че те ще създадат народно звучене на разказа или драматургичното действие. От друга страна, той преработва структурата на изреченията си и много често те завършват с глагол. Тези две стратегии – да се даде място на архаични, остарели думи и да се забави действието, като се утежни синтаксисът, водят до размиване на смисъла, защото архаичните думи вече не са познати на рецепиента и защото никой не говори като героите от идилиите и драмите от типа на „Зидари“ или „Змейова сватба“.
Ключови думи: модернизъм; проблеми на повествованието; структурни особености
Свързани статии:
Конкурсни задачи брой 1/2021
Factors Impacting The Effective Citizenship Values Of Secondary School Students Within The Scope Of Social Studies Education
Изследване на погледа при възприемане на елементите в страница от учебник по български език
Лидерството в контекста на дигитализацията на образованието – през призмата на държавните документи и научните изследвания
