Милена Кирова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.131lite
Резюме. Статията прави панорамен обзор на романите, написани от автори с български произход, които живеят в чужди страни, през първите две десетилетия на XXI век. В началото се обсъждат различни възможности за назоваване на тази литература: от емигрантска (вече неподходящо понятие) през имигрантска, мигрантска – до новия термин, предложен от Стивън Келман, транслингвална литература. След това, върху основата на богата информация за десетки автори и произведения от различни страни на света, е изведена тематична типология. Тя включва посоки като „нашето тоталитарно минало“, България днес, имигрантското битие отвътре, романи с екологична тематика, фентъзи четива. Откроени са специфични подходи, които доминират в творбите на авторите с български произход: автофикция, социална сатира, политическа гротеска и други. Статията завършва с обобщение за присъствието, предпочитанията и успехите на тези автори.
Ключови думи: мигрантска литература; писатели с български произход; първите десетилетия на XXI век; автофикция; социална сатира
Свързани статии:
Образование за устойчиво развитие – практико-приложни аспекти
По следите на междувоенния пътешественик в Европа и Америка (М. Русева. Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век)
Application of the Competency Model in Business Administaration Higher Education in Horizon 2030
Романтическата парадигма в „Балада за Георг Хених“
