Симона Нанова
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/voc23-454stre
Резюме. Изследването е емпирична част от дисертационен труд на тема „Стрийминг моделът на разпространение в сценичните изкуства“, провокиран от засилващото се дигитализиране на сценични произведения и представянето им чрез стрийминг или лайвстрийминг в онлайн пространството. То анализира този нов дистрибутивен инструмент през призмата на мениджърите на избрани театрални организации в България. Като всяко ново и неизследвано явление, стриймингът поражда притеснения. Обвиняван е, че противоречи на живото изкуство и може да го унищожи. В същото време, дава реална възможност за достигане до по-голяма аудитория и удължаване живота на високохудожествени спектакли, които вече не могат да се играят на сцена. За целта на това изследване, което е едно от първите в България, авторът създаде експертен въпросник с отворени отговори, насочен към мениджъри на държавни, общински и частни театрални организации. Техните отговори и мнения са анализирани и са направени изводи доколко този нов дистрибутивен канал в сценичните изкуства е икономически ефективен, възможен и художествено безопасен. Търси се отговор на въпроса дали този нов бизнесмодел е необходимост, или е подходящо по-скоро да бъде определен като допълнителна услуга, екстра.
Изследването е актуално и необходимо. То е част от по-голям анализ, в който се съпоставят мненията на театралните мениджъри относно стрийминга на СИ с нагласите на аудиторията. Проучването на двете страни в един и същи процес дава по-цялостна картина доколко вижданията на публиката съвпадат или са близки до мненията на тези, които създават и продават театрална продукция.
Ключови думи: стрийминг; лайвстрийминг; сценични изкуства; мениджъри; емпирично социологическо изследване
Свързани статии:
Старобългарското юридическо наследство в преводите на Петър Оджаков: аксиологични аспекти
Един съвременен поглед към природата в предучилищното образование
XXV международная научная конференция «Русистика и современность»
Трудните пътища на духовността в образованието: между секуларния институционализъм и неформалнитe практики за личностно самоусъвършенстване
