1,85 трилиона евро за възстановяване на ЕС

Учените от цяла Европа обединяват усилията си, за да намерят решения в борбата с коронавируса

Ролята на науката и иновациите във възстановяването от кризата, предизвикана от пандемията, и укрепването на европейското научноизследователско пространство бяха в центъра на видеоконференцията с ресорните министри от държавите членки на ЕС. Тя е организирана от Хърватското председателство на Съвета на ЕС и премина под ръководството на българския еврокомисар Мария Габриел.
В дискусията взеха участие специалният съветник на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен – проф. Петер Пиот, и професорът по международно здравеопазване и молекулярна медицина Игор Рудан. От българска страна в обсъждането участва зам.-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.
В своето обръщение към минис-
трите българският еврокомисар благодари за съвместната работа по обединяване на усилията за изпълнение на плана за действие ERAvsCorona. Габриел наблегна на три основни поуки, извлечени от кризата. Те са свързани с координация на действията за намиране на ефективни решения в областта на диагностиката, лечението и ваксините срещу коронавируса, гъвкавостта в програмите за научни изследвания и иновации за бърз отговор при кризи, както и рамковите условия за осигуряване на интердисциплинарен подход.

Еврокомисарят сподели, че като част от световния маратон за реагиране на коронавируса, ЕК поема ангажимент в размер на 1 млрд. евро по програма „Хоризонт 2020“. „По-голямата част от това финансиране е насочено към определени проекти, които вече дават резултати, достъпни за всички“, припомни Мария Габриел.
Българският еврокомисар информира министрите за представената на 27 май нова многогодишна финансова рамка с механизъм за възстановяване NextGenerationEU в общ размер 1,85 трилиона евро. Те ще подпомогнат дълготрайното и устойчиво възстановяване на Европа. Следващата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (94,4 млрд. евро) е допълнително засилена с 13,5 млрд. евро чрез NextGenerationEU.

„Ще използваме средствата за финансиране на жизненоважни научни изследвания в областта на здравеопазването, екологичния преход и цифровизацията. Убедена съм, че научните изследвания и технологичното развитие са ключови за гарантиране на бъдещите работни места. Разгръщането на пълния потенциал на новите технологии, като например изкуствения интелект, при зачитане на европейските ценности и основните права, е европейският подход за устойчиво и справедливо общество“, коментира комисар Габриел. Това ще бъде част от новия План за действие в областта на цифровото образование.
Акцент на дискусията с министрите е изграждането на ефективно европейско пространство за научни изследвания. Габриел информира за мерките, които се предвиждат за бъдещето на европейското научноизследователско пространство и ще са готови през юли. Те ще се базират на три основни направления– по-добра насоченост на публичните и частните инвестиции и ефективно съчетаване на политики; приобщаване, което означава система, работеща за всички, и свързаност – трябва да доизградим единния пазар на знания, за да стане той много по-ефективен и креативен.
Работата по укрепване на Европейското научноизследователско пространство и свързването му с Европейско пространство на образованието ще продължи по време на предстоящото Германско председателство на Съвета на ЕС.

Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката:

Гъвкавостта на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и високото ниво на развитие на Европейското научноизследователско пространство се оказаха ключови за ролята на науката и иновациите в борбата срещу COVID-19 и за преодоляване на социално-икономическите предизвикателства.
Особено важни са бързите мерки, предприети от държавите членки и Европейската комисия, които позволиха ефективната координация и мобилизация на научния капацитет на ЕС, в т.ч. по отношение на паневропейските научни инфраструктури, отворения и незабавен достъп до научни данни и резултати, сформирането на транснационални научни екипи и т.н. Придобитият опит следва да намери своето място в следващата Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, както и в обновеното Европейско научноизследователско пространство.
Кризата доказа нуждата от нови механизми за сътрудничество в науката и иновациите и изведе на преден план ролята на научните организации и висшите училища като фактори в социално-икономическото развитие на регионално, национално и европейско равнище. Те имат съществен принос към формирането и развитието на научен капацитет, трансфера на знания и иновации към бизнеса и индустрията.
Общите ни усилия следва да бъдат насочени към развитие на рамковите условия и хоризонталните мерки, позволяващи и насърчаващи формирането на европейски научни екипи, участващи съвместно в транснационални и европейски програми и проекти, ускорено развитие на Европейския облак за отворена наука, придобиването на адекватни умения (вкл. цифрови умения) от учените, в т.ч. младите учени, както и изричен фокус върху фундаменталните научни изследвания и върху социалните и хуманитарните науки.
Това ще допринесе за възстановяване на ЕС от кризата и неговото ускорено социално и икономическо развитие. Свободното движение на научни данни и идеи и на учени ще позволи реалното приобщаване на всички национални научни общности в Европейското научноизследователско пространство.
Сега повече от всякога трябва да се създадат допирни точки между Европейските структурни и инвестиционни фондове и Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“.