Доц. д-р Ася Велева
Русенски университет „Ангел Кънчев“
https://doi.org/10.53656/ped2022-6.05
Резюме. Необходимостта от идентифициране на компонентите на училищната готовност произтича от действащите нормативни актове, регламентиращи образователния процес в подготвителните групи. Съобразно тях понастоящем компетентностите, необходими за успешно преминаване на детето към училищно образование, са дефинирани в рамките на образователните направления. Този подход има положителни страни, но не позволява открояването на ясен модел на училищната готовност. Целта на настоящия материал е да се потърси най-функционалният модел на училищна готовност, който да послужи като база при подготовката на децата и при диагностиката на резултатите от тази подготовка. Приет е изследователски подход, при който за определянето на ядрени компоненти на готовността за училище водещи са изискванията на училището и трудностите, които срещат малките ученици при адаптацията си към обучение от училищен тип. Предлаганият тук модел на училищната готовност включва две основни направления: физическа и психическа готовност. Психическата, от своя страна, се очертава в три направления: интелектуална готовност, социално-личностна готовност и емоционално-волева готовност. Представени са техните съставки. Разработеният модел на училищна готовност бе валидиран посредством експертна оценка по метода на Лоуш. Анализът на резултатите позволява да се направи изводът, че моделът има достатъчно висока съдържателна валидност.
Ключови думи: училищна готовност; физическа готовност; психическа готовност
