Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2022 Брой 31, 2022

„Аерозолното“ охлаждане не компенсира затоплянето

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
03-08-2022
в Брой 31, 2022
A A
„Зимни вечери“ от Мартин Димитров (II курс, СУ „Св. Климент Охридски“) – I място
от националния фотоконкурс за ученици и студенти „Физика и климат“, провел се
в рамките на юбилейната 50. национална конференция по въпросите на обучението
по физика, организирана от Съюза на физиците в България

Мария Шилева – IX клас, III място
ПГАСГ „Арх. К. Петков“ – Пловдив
Научен ръководител – Красимир Витларов

Преди две десетилетия понятието „климатични промени“ звучало екзотично. Малко хора са чували за него. Промяната в климата обаче съвсем не е нещо ново и модерно. Парниковият ефект всъщност е една от най-ясно установените теории в науката за атмосферата. Що се отнася до глобалното затопляне, като следствие от човешката дейност, тази концепция вече над два века е обект на изследване и научни дебати.
Още през 1827 г. френският математик Жан-Батист Жозеф Фурие лансира идеята, че атмосферата има свойството да задържа топлина. Той установява, че топлината се запазва по-добре във въздуха, отколкото във вакуум. Фурие полага основите на концепцията за парниковия ефект и е първият, който допуска хипотезата, че човешката дейност може да повлияе на климата в бъдеще. Експериментални изследвания обаче са публикувани 30 години по-късно, а техен автор е Юнис Нютън Фут – първата жена в науките за климата и атмосферата. Тя изследва затоплящия ефект на слънчевото лъчение върху различни газове. Установява, че стъкленицата със сгъстен въздух се загрява по-бързо от тази с разреден, влажният въздух се загрява по-бързо от сухия, а стъкленицата с наситен с СО2 въздух се загрява по-бързо и изстива много по-бавно от тази с обикновен въздух.
През 1896 г. Сванте Арениус – шведски физик, химик, носител на Нобеловата награда за химия от 1903 г., за първи път представя количествено отношението между концентрацията на СО2 в атмосферата и промяната в температурите на земната повърхност. За този ефект Арениус въвежда термина hot house, който не след дълго започва да се налага като greenhouse effect – или т.нар. парников ефект. В изчисленията си отбелязва и правопропорционалната зависимост между промяната в температурите и количеството водна пара, отделяно в атмосферата.
В своя труд „Светове в творението: Еволюцията на Вселената“, преведен на английски през 1908 г., Сванте Арениус изчислява, че при намаляване съдържанието на СО2 в атмосферата наполовина глобалната температура ще падне с около 4°C, а с всяко удвояване ще се повишава с 4°C. Той обаче смята, че Световният океан ще абсорбира по-голямата част от СО2, отделян от индустриалното производство, и само малка част от остатъчните парникови газове могат да окажат някакво доловимо въздействие върху климата, и то чак в хода на следващите няколко века.
Научният принос на Сванте Арениус е забележителен. Той първи изразява тезата, че ако изпаряваме залежите си от въглища във въздуха, ще последва глобално затопляне. Много от неговите изчисления обаче са оспорени, откриват се и редица неточности.
Науките за климата продължават да напредват и през 1938 г. британският инженер Гай Стюарт Календар публикува изследването си „Изкуственото производство на въглероден диоксид и неговото влияние върху температурата“, където изчислява, че температурите през предходните 50 години са се увеличили.
След 60-те години на ХХ век аерозолите и въглеродният диоксид вече са обект на по-сериозни изследвания. Изчислителната техника навлиза в науката, а нови данни и компютърните модели дават много по-добро предвиждане на ефектите върху глобалния климат от замърсяването на атмосферата. В началото се смята, че праховите частици от непълното изгаряне на въглища ще доведат до охлаждане на климата, тъй като този вид аерозолно замърсяване на места може да повиши албедото, а така по-малко слънчева светлина ще достига до земната повърхност. През 70-те години обаче вече е напълно ясно, че „аерозолното“ охлаждане не може да компенсира затоплянето от натрупващия се въглероден диоксид, метан и други парникови газове.


* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения

Your Image Description

Свързани статии:

Въглеродният резервоар на Земята* Милиарди сензори за метеорологични данни Отличие за най-талантливите „Златният учител“ на България*

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Творчество

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Държавата подпомага 393 неделни школo

Следваща статия

Въглеродният резервоар на Земята*

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Въглеродният резервоар на Земята*

В ход е дигиталното обучение

Милиарди сензори за метеорологични данни

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Видински ученик създава мобилно приложение „Посетете Видин“

Последни публикации

  • От слаб (2) до над средното ниво за страната на изпитите след VII клас
  • На системата ѝ е нужна стабилност и гъвкавост, а не самоцелни „иновации“
  • Модерното счетоводство на българите – поява и развитие през ХІХ и началото на ХХ век
  • Стопанска дейност на българската общност в Солун (втората половина на XIX – началото на XX век)
  • Възходът на едно търговско предприятие във възрожденско Карлово: фирмата на братя Евлоги и Христо Георгиеви (30-те – началото на 50-те години на XIX век)
  • Модерната търговска култура на българите през XVIII – XIX век
  • Възрожденското търговско предприемачество – историографски аспекти
  • Еснафски съд и правораздаване на българските еснафски организации през периода на османското владичество
  • Градската икономика в българските земи през XIX век
  • Панаирите по българските земи преди Освобождението
  • Тютюнът в стопанското развитие на българските земи под османска власт
  • Протоиндустриалната революция – икономически модели в османска Румелия
  • Въпросът за земята през ХІХ век
  • Османските публични финанси през XVIII – XX век. Въпроси, отговори и перспективи
  • Всъпителни думи
  • Преходни форми в стопанството (XVII – XVIII век)
  • Българските земи в османската система за доставки на зърнени храни през XVIII век
  • Българите и българските земи в търговията между Османската империя и Западна Европа през XV – XVIII век
  • Търговци и търговски стокообмен в българските земи под османска власт (XV – XVIII век)
  • Градско стопанство. Занаяти
  • Категориите население със специални задължения в стопанския живот на османската провинция (XV – първите десетилетия на XVIII век)
  • Aскери чифлиците в българските земи, XVI – началото на XIX век

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"