За езиковата икономия

В речта най-вече на политици и журналисти обаче през последните години наблюдаваме активна употреба на множество новообразувания, словообразувателно свързани с тази дума: глаголи (като приоритетизирам, приоритизирам, приоритирам) и съществителни (като приоритетизиране, приоритетизация, приоритизиране, приоритизация). Ето само няколко примера от печатни медии. С оглед настъпилите промени в числеността и структурата на въоръжените сили ще се приоритетизират проектите за модернизация при отчитане на необходимостта от придобиване на способности за участие в операции в отговор на кризи извън територията на страната. (в. „Капитал“) Водещите политически партии приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. (в. „Култура“) Посещението на македонския президент също не влизаше в плановете, но то бе приветствано и приоритирано от лидерите поради „критичното положение на Балканите“. (в. „Демокрация“) Глаголите в приведените примери са употребени вместо утвърденото в българския език словосъчетание давам приоритет (на нещо), т.е. те не носят ново смислово съдържание. Може да се смята, че тяхното предимство е в синтетичността (две думи са заменени с една като проява на езикова икономия). Дали обаче това наистина е предимство? Формата приоритетизирам е словообразувателно прозрачна, но е трудна за произнасяне. По-кратките форми приоритизирам и приоритирам не създават изговорни проблеми, но са словообразувателно неправилни и семантично неясни. Те са образувани от несъществуващ в българския език корен приорит– (с премахване на завършека -ет в структурата на заетото като цялост и поради това словообразувателно нечленимо на българска почва съществително приоритет). Следва да се замислим дали е оправдано да се изместват отдавна утвърдени модели с „модни“ думи, които не само не обогатяват езика, но може и да затруднят общуването със своята неясна или труднопроизносима форма.

Проф. д-р Диана Благоева
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография
в Института за български език. Съавтор е в тълковни, двуезични,
неологични и други речници.