„Моливна“ терапия за тумори

Резултати от изследванията в ЦЕРН се прилагат за диагностика и лечение. Температурните рекорди в европейския научен център ЦЕРН са смайващи за непосветения човек. Тук има апарати, в които е по-студено от открития Космос. А в точката на сблъсъка на сноповете протони в детекторите температурата е милиарди градуси – много по-голяма, отколкото в най-горещите познати ни звезди. Тук е и най-бързата писта на света – протоните се движат със скорост 99,9997 % от скоростта на светлината.

Но в ЦЕРН се работи не само по фундаментални експерименти. Част от свръхмодерните устройства и научни постижения се използват за проучвания в областта на медицината. Резултатите от изследванията намират приложение в диагностиката и терапията на различни болести. За приложението на физичните постижения в медицината в областта на нуклеарната диагностика разказва Катя Сергиева – физик от Медицинския университет в София. Този метод се основава на принципите на действие на позитронноемисионната и на компютърната томография. Съчетаването на тези два метода поставя началото на ПЕТ-КТ скенерите, или на т. нар. хибридни апарати. Използването им позволява поставянето на по-точни диагнози, тъй като получените изображения са много по-детайлни за разлика от познатите ни рентгенови снимки. Днес нуклеарната медицина е най-бързо развиващата се образна специалност. Нейното предимство е, че може да даде информация относно метаболизма и функциите на изследвания орган, преди да са се появили структурните промени, подчертава Сергиева. Традиционните методи регистрират проблема едва след настъпването на промени. Идеята за този хибриден апарат е на проф. Дейвид Таунсенд, а методът се прилага основно в няколко клинични области. Ненадминат е при поставяне на диагнози в онкологията, кардиологията, неврологията (за диагностика на епилепсия, Алцхаймер, деменция). По-нататъшните усилия на учените са насочени към намирането на радиофармацевтици, които да натоварват по-малко организма. Засега методът е с ограничено разпространение, тъй като апаратурата е скъпа и е необходимо да има циклотрон за производството на радиоактивни маркери.

Четете повече в бр. 44, 3 – 9 ноември 2016 г.

Свързани статии:

Започва строеж на сграда за циклотрона в БАН Малки и средни предприятия могат да си командироват учени 100 млрд. евро за „Хоризонт Европа Изминалите 7 години са най-топлите в историята*