Изборът да е качеството, а не финансовоизгодните специалности

Финансирането по професионални направления коментира доц. Лиляна Вълчева. Според председателката на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ през 2001 г. при първите разговори за коефициентите за издръжката на обучение на студентите и малко след това през 2004 – 2005 г. коефициентите се коментират в граници от порядъка от 1 до 6,2.

По думите й през 2007 г. без обсъждане е направена промяна в ПМС № 162, с което медицинските науки са отделени в нов ред с коефициент 9,4. А както показва проучване на НАЦИД по поръчка на МОН съотношението в коефициентите по професионални направления в нито една страна от ЕС не надвишава 1:5. Затова и Националният синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ внася през годините мотивирани искания за корекция на коефициентите. Вълчева отбелязва, че от диспропорцията най-много от това са пострадали професионалните направления с нисък коефициент, сред които са педагогическите и инженерните специалности, както и други направления, необходими на икономиката и обществото. В същото време за някои направления (като „Медицина“ например) финансирането надвишава нуждите на съответните висши училища и те формират непрекъснати излишъци. „За предходната година те са в размер на 250 млн.лв. преходен остатък, като 2/3 от тези средства са акумулирани само в медицинските университети“, съобщава Вълчева. Затова по думите й някои висши училища започват да разкриват специалности от професионални направления с високи коефициенти, защото са финансовоизгодни. Но това става, без да са налице съответната база и най-вече квалифицираният академичен състав. „Нашият синдикат настоява най-много за увеличаване на коефициента за педагогическите и за техническите специалности. Ако приемем, че най-ниският коефициент стане 1.6, а най-високият – 8.8, ще имаме съотношение 1:5,5, близо до средното за ЕС – 1:5, без да има финансови проблеми в сектора на висшето образование. Ще продължим да имаме диференцирано финансиране по професионални направления, но без разликите да са драстични“, заявява доц. Вълчева. Докато течеше подготовката на интервюто, станаха ясни резултатите от дейността на работната група, сформирана към МОН с участието на финансови експерти, ректори и синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ. След много анализи и изчисления бяха актуализирани коефициентите по групи професионални направления, както следва: педагогическите специалности – от 1.05 на 1.25; обществените науки – от 1.6 на 1.85; природните и инженерните – от 2.4 на 2.8; аграрните – от 4.3 на 4.8; изкуствата – от 5.0 на 5.3; национална сигурност – от 7.81 на 2.8, и медицина – от 9.4 на 8.5.

Четете повече в бр. 44, 3 – 9 ноември 2016 г.

Свързани статии:

Целта е 4% от БВП да бъдат за образование и наука Когато започнем все по-рядко да говорим за елитни училища, а по-често за нашите училища, тогава ще можем да кажем, че системата е успяла За изследователя най-важна е научната инфраструктура Обществото ни има нужда от разнообразни знания