Географията – история на властта

Формата на думата област е прозрачна: об- и власт. С нея на старобългарски е превеждан гръцкият термин епархия – област, управлявана от епарх (epi ‘над’ и arkhon ‘първенец, началник’). Латинският термин регион произлиза от глагола regere ‘направлявам, управлявам’, а начело на комитатите в Първата българска държава е стоял комит, буквално спътник или съратник на вожда (лат. comes, comitem). Тези военни съратници по-късно в Европа стават графове (фр. comte, англ. count), а областите – графства (англ. county).
С думата воевода на славянски са предавани гръцките понятия хегемон и стратег. Воеводите стават и управители на области. Терминът е популярен в Молдова и Влашко (в съкратената форма vodă), както и в Трансилвания (унг. vajda). Воеводства се наричат административните области в Полша, а във Влашко са били използвани термините voivodat и voievozie. Думата дълго време е само нарицателно име, докато властите в Австро-Унгария не учредяват административната единица Wojwodschaft Serbien. Wojwodschaft предава сръбските војводство, војводовина или војводина, но в крайна сметка, последната дума се оказва най-жизнена и става собствено име на региона, обединяващ историческите области Бачка, Срем и сръбски Банат.
Банат, или на сръбски – бановина, означава област, управлявана от бан. Парадоксът обаче е в това, че начело на така наречения Темешки Банат (Tamisch Banat) никога не е стоял бан. Самият термин бан най-вероятно произлиза от личните имена на тюркски владетели (аварския хан Баян или големия син на Кубрат, Бат-Баян).
Сръбският воевода Стефан Вукчич сключва съюз с неаполитанския крал Алфонсо V и се обявява за владетел на Хумската област. Владенията му са наречени воеводство на свети Сава, или на латински – Ducatus Sancti Sabae. Воевода се предава с латинския термин дук, което също означава предводител (duco – водя). Но Стефан Вукчич става популярен с европейската титла херцог (от нем. Heer – ‘войска’, и ziehen ‘тегля’), или на унгарски – herceg. Синът на Стефан се казва Владислав Херцегович, а областта започва да носи името Херцеговина.
Константин Деян е владетел на средновековното Велбъждкото деспотство. След османското завоевание по името на деспота главният град на областта е наречен Кюстендил, а Кюстендилският санджак става най-големият в Румелия.

Палмира ЛЕГУРСКА
е доцент, доктор, от Секцията за етнолингвистика в Института за бъл¬гарски език при БАН,
автор на „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка“ (2011);
„Съпоставителни анализи и национална специфика на лексиката“ (2015) и др.

.

Четете повече в бр. 16, 20 – 26 април 2017 г.

Свързани статии:

За две изключения при бройната форма За окончанието за среден род на прилагателните бивш, нисш, овчи Трима великани и три вампира влезли в един бар… За имената и имените дни