По училището ще ги познаете

Има ли рецепта за това как се става добър директор? Няма еднозначен отговор. Но когато имаш зад гърба си двайсетина години стаж като директор на малко, средно и голямо училище, със сигурност имаш опит, заслужаващ да бъде споделен. А дали той е поучителен и доколко е добър – резултатите ще покажат.
„Най-добрата позиция, от която можеш да промениш нещо в сферата на образованието, и то към добро – това е позицията на директор на училище, на детска градина, на център. Директорът е този, който може да осъществи във всеки момент положителните нагласи на колегията – разказва Диян Стаматов – заместник-министър на образованието и науката, дългогодишен директор на добили популярност столични училища. – При подготовката на Закона за предучилищното и училищното образование се обсъждаше дали директорите също да бъдат с мандат. Идеята не е лишена от логика, особено когато става дума за управление на политики. Само че на човек му трябва време, за да израсне като директор, да натрупа опит, да се квалифицира, и мандатът изтича. Сменя го друг колега, който наново тръгва по този път и така поне за година-две никакъв полезен ход за институцията“, смята Стаматов. В професионалната си биография е записал години на директорска позиция. Последните седем е начело на голямо столично училище. Голямо, защото за тези 7 години то е удвоило числеността и на учениците, и на учителите. „Това не означава, че съм „крал“ ученици или съм ги „събирал“ по улицата. Ако има някаква тайна, то е, че всяка добра практика, всеки успех в нашето училище получаваше широка гласност. Особено трудът на учителя, който е важен и трябва да се популяризира“, пояснява Стаматов.

Четете повече в бр. 3, 19 – 25 януари 2017 г.