Носим гена на пещерните хора

Видът му не е като на другите деца. За грозното, но мило дете, се грижи милосърдната сестра Едит. Тя го кръщава Тими, учи го да спи в креватче, да употребява съдове, да носи дрехи, да говори с нея. Тя става за него истинска майка, а Тими – нейното дете. Тими обаче е затворен в невидимата капсула на миналото и трябва да се върне в своя неандерталски свят. Едит не е очаквала подобно нещо. Когато го научава, сърцето й се къса от жалост. Там нейният Тими ще е чужд и напълно безпомощен. Тя не иска, не може да го изостави. В решителния момент тя прегръща Тими и заедно с него се спуска в бездната на времето, в свят, изчезнал преди 40 000 години. Там, в далечното минало, те дали ще могат да живеят?
Известният писател на научна фантастика едва ли е предполагал, че скоро след написване на разказа биолозите ще започнат да разчитат генетичния код на неандерталците. Това не е като да имаш жив неандерталец, но е доста близко. Този феноменален успех се дължи главно на компютърното умение текстът на кода да се сглобява от къси фрази, устояли на разрушенията на времето.
Днес планетата се обитава само от един вид хора. Това сме ние, представителите на разумния човек, Homo sapiens. Но и други хора са обитавали Земята. Често ги наричат пещерни човеци, архаични или древни хора. Най-известни от тях са неандерталците. Светът на неандерталците е бил суров и недружелюбен. Студ, саблезъби тигри и огромни хиени. Наречени са така по мястото в Германия, където техни останки са намерени за първи път. Ниски и набити, силни, с голям череп, с полегато чело и изявени надочни дъги, по външен вид те ясно се различават от нас. Интелигентност не им е липсвала. Неандерталците са ходели изправени, познавали са огъня. Употребявали са каменни сечива и най-вероятно успешно са използвали езика като начин за общуване. Проявявали са съчувствие и са се грижели за болните си, замисляли са се и за отвъдното, което личи от погребенията.
Кости на неандерталци има на доста места: в Германия, Франция , Испания. В Хърватска са останките, в които генетичният материал е най-запазен. Те са основата за разчитане на генетичния код на неандерталците.

Четете повече в бр. 29, 19 – 25 юли 2018 г.