Химическите лаборатории на Вселената

„Ако трябва да формулирам същността на откритието в едно изречение, то би звучало така: в резултат на нашите изследвания стигнахме до заключението, че в ранната Вселена са се формирали много по-голям брой звезди с маса над 30 слънчеви маси от този, приет до днес, като максималната маса на единична звезда е достигала 300 слънчеви маси.
Какви точно ще бъдат последствията от това откритие, е трудно да се каже на този етап. За да разберем това, ще трябва да почакаме новите данни да бъдат включени в космологичните пресмятания. От друга страна, отчитайки факта, че масивните звезди са моторите, които движат космическата еволюция, не е трудно да си представим, че наличието на повече такива звезди в ранната Вселена би променило основно нашето виждане за нейното възникване и еволюцията й, като цяло. Ако трябва да бъда по-конкретна, бих дала следния пример.
Сигурна съм, че за по-голямата част от вашата аудитория фразата Големият взрив не звучи отвлечено, а съвсем конкретно, в смисъл, че това е теория, според която нашата Вселена е възникнала от свръхплътно тяло в резултат на внезапното му разширяване. Не съм сигурна обаче каква част от неспециалистите в областта знаят, че при Големия взрив са произведени основно водород и хелий. Всички по-тежки елементи възникват по-късно в резултат на ядрено горене в ядрата на масивните звезди. Избухвайки под формата на нови и супернови, тези звезди са разпространили тези елементи във Вселената, като по този начин са допринесли за формирането на нови звезди и планети, включително и на Земята. Поради тази причина горещите масивни звезди често са определяни като химическите лаборатории на Вселената. Наличието на повече масивни звезди в ранната Вселена означава по-високо съдържание на метали в космическото вещество, което, от своя страна, би повлияло както живота на звездите, така и възможността за възникване на планети около тях.“

Четете повече в бр. 7, 15 – 21 февруари 2018.