За свободния достъп до научните публикации

Най-голямата на планетата научна лаборатория в сферата на физиката на елементарните частици – Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН), всъщност далеч не е европейска.

The library is launching a ‘sharing resources@CERN’ campaign, aiming to increase the library’s utility by including the thousands of books bought by individual groups at CERN. This will improve sharing of information among CERN staff and users.Photo 01: L. to r. Eduardo Aldaz, from the PS division, Corrado Pettenati, Head Librarian, and Isabel Bejar, from the ST division, read their divisional copies of the same book.

Името е останало от времето на създаването й през 1954 г. Днес в ЦЕРН си сътрудничат учени от всички континенти. Наред с основната си функция – фундаментални научни изследвания в отговор на въпроса на въпросите как е възникнала Вселената, как се е развивала, кои са съставките на материята и взаимодействието помежду им, лабораторията не оставя без внимание и разпространението на познанието. Едно от възловите звена на огромната научна инфраструктура, разположена на територията около общата граница на Швейцария и Франция, е т.нар. научно-информационно обслужване. Впечатляващата библиотека на ЦЕРН покрива само дял от функциите на структурата, обяснява ръководителят й Александър Колс.

Традиционно два са начините,чрез които се популяризират научните резултати от изследванията. От една страна, е стандартното публикуване в научни списания. Разпространението е чрез абонамент, библиотеките плащат, за да „види бял свят“ съдържанието на изданието.

Специфично за областта на физиката на елементарните частици е т.нар. „пред отпечатване“. Физиците обявяват резултатите и анализите от проучванията – още преди „партньорската“ проверката на съдържанието им, до всички големи научни центрове в Европа, САЩ, Китай, Япония и други. Учените изпращат статиите си, преди да бъдат публикувани в научно списание, в ‘arxiv’ сървър – той е много голям, до него имат достъп всички и физиците от цял свят качват там своите разработки „на светло“. Причината за използването на този подход е, че процесът на публикуване, особено през 50-те и 60-те години на миналия век, отнема много време. Не е изключение публикуването на дадена статия да отнеме и година. Темповете на развитие на физиката на елементарните частици изискват реципрочен темп на разпространение на знанието.

Четете повече в бр. 35, 29 август – 4 септември 2019 г.