Коронавирусът е опасен, но паниката е още по-опасна

Панголините са вид мравояди. Смята се, че те са посредник на вируса между прилепите и човека

Зина СОКОЛОВА

Според акад. Гълъбов паниката около коронавируса е много голяма, но от това няма никаква полза. Заболяването при огромната част от хората протича леко, както при грип. За сравнение, годишно в България от грип в зависимост от щама си отиват 2000 души: някои развиват пневмонии, а върлуващият в момента грип B например поразява деца. Ентеровирусите, причиняващи т.нар. летни грипове, са по-коварни от коронавируса – те водят и до диабет, тъй като поразяват задстомашната жлеза, а също и сърцето и мозъка.
„В някои медии се разпространяват много страшни неща и хората се плашат – подчертава академикът. – Но профилактиката е ясна – трябва да се мият много добре ръцете, а със спиртни разтвори да се бършат плотовете и предметите, с които работим. Категорично трябва да се завиши личната хигиена. Маските са за хора с дихателни инфекции, за да не заразяват другите. Не е ясно докога ще продължат извънредните мерки, но в Китай пикът на болестта преминава. Предшественикът на този вирус е SARS 1,
сегашният е SARS 2. Въпреки взетите мерки, включително и на сухоземните граници, вирусът успя да проникне в страната ни. Но хората не бива да се плашат, а да спазват указанията. Хубавото е, че китайците сега, за разлика от 2002 г., са напълно отворени информационно. Тогава доста време прикриваха информация за SARS 1, която тръгна от Хонконг и оттам заразата се прехвърли към Канада. Важно е да се знае, че тогава заболяването беше ликвидирано само с карантинни мерки, въпреки че причиняваше 10% смъртност. Смъртността при коронавируса е 3,5%, което също не е малко, но и оздравелите са вече над 60 000 души.“

Разпространението на вируса е трудно за овладяване, единственото, което е възможно, е то да се ограничи, категоричен е ученият. Засега у нас няма разширение на кръга на поразените. Това означава, че местните щабове са си свършили работата, но не се знае какво става в останалите 26 области. Въпреки характерната за този вирус голяма способност да се разпространява от човек на човек. Проблемът е, че инфекцията протича безсимптомно и при дълъг инкубационен период от 14 дни. Освен това коронавирусите атакуват рецептори дълбоко в белите дробове и поразяват алвеолите, където се извършва газовият обмен. А това е много опасно. Ако имунната система не може да го спре, изходът е фатален, категоричен е академикът.

Според най-песимистични прогнози е неизбежно 40% до 70% от хората по света да бъдат инфектирани с коронавирус. Други твърдения отиват още по-далеч и обявяват, че това било най-страшната епидемия, която човечеството познава в ново време. Но ученият е категоричен, че това не е така.
Най-страшна е вариолата (едрата шарка) – главното биологично оръжие.
През 70-те години тя е изкоренена заради ваксините, иначе смъртността от тази инфекция е стигала 70% и лесно се е предавала при контакт.
„Важното е, че спрямо коронавирусната инфекция има терапия – казва акад. Гълъбов. – Тя включва четири пункта. Първо се прилага антивирал – антивирусен препарат, който потиска размножаването на вируса. По-коректният термин е химиотерапевтик, но хората свързват химиотерапията само с онкологичните заболявания, а това не е така. Химиотерапията на инфекциозните заболявания предхожда с 20 години тази за онкологичните заболявания. Вирусната химиотерапия е по-нова – от 60 – 70 години. Има химиотерапия на грипа, даже на вариолата.

Следващият етап е механичната вентилация, т.е. терапия с кислород. До всяко легло на болен е осигурен достъп на кислород, защото при заболяването се засягат белите дробове. Третото е прилагането на противовъзпалителни средства, но тук има спорни моменти. Единият вариант е да се предписва кортизон, който се прилагаше за облегчаване на боледуването при SARS 1. Но кортизонът е забранен при вирусни инфекции, защото е антагонист на интерферона – противовирусно вещество, което всяка клетка произвежда. Но има и друго вещество, което облекчава възпалението – барицитиниб. Четвъртият метод е серотерапията, която се прилага при ухапване от бясно куче – особено ако е близко до главата и няма време третирането с ваксината на Пастьор да предпази заразения. Но при коронавируса това се оказва по-сложно. Обяснението е следното. При грипа вирусът не навлиза в кръвта, там навлизат само прекисни радикали, които причиняват през първия ден стресово състояние на целия организъм. Но няма белодробни симптоми – кашлицата се явява на 2-рия и 3-тия ден. При коронавируса има засилваща се кашлица като начална симптоматика. Освен това
коронавирусът навлиза в кръвта и не може да се използват серуми от преболедували.
Но китайците са намерили начин да активират вируса в серума и да останат само антителата и такъв серум има лечебен ефект.“

Ученият е категоричен, че въпросът с ваксината е много напреднал. Само 42 дни след изолирането на вируса вече има ваксина, която от април ще бъде изпитвана върху хора и преди лятото може да почне нейното производство. Тя е дело на американска технологична компания. Във ваксината се използва технология за получаване на вирусна РНК, която кодира коронавирусните белтъци. После тези белтъци се инжектират в хора и се създават антитела.

Досега химиопрепаратът ремдезивир е показал положителни резултати при изпитване върху животни, заразени с два други коронавируси – SARS 1 и MERS.
Относно произхода на вируса има различни предположения. Според едни той е дошъл от прилепи, които са преносители, без да боледуват. Но за да стане годен да атакува хората, вирусът трябва да мине през посредник. Има хипотези, според които такива посредници са едни симпатични люспести животни, наречени панголини, които са от рода на мравоядите. Те са четири вида и масово се търгуват като домашни любимци. Според друга хипотеза посредник са змии, които се използват в Азия за приготвяне на храна.

Акад. Ангел Гълъбов е един от най-известните български вирусолози. Той е експерт по вирусни инфекции към Световната здравна организация. Член е на Международната организация за изследване на клетката, Международната организация за антивирусни изследвания, Американската асоциация по микробиология, Румънската академия на медицинските науки, Изпълнителното бюро на институтите „Пастьор“. Обърнахме се към него за коментар на актуалната обстановка у нас след регистрирането на случаи на болни от коронавирус. Има ли паника и оправдана ли е тя?