Попитай двама-трима

В плевенското училище „Отец Паисий“ е силно желанието за формиране на общност на класа

Слънчица срещу делфини, таралежи срещу тигри, динозаври срещу пчели… Ако вече виждате във въображението си битка между небето, земята и водата – не сте прави. Отделните „армии“ наистина се сражават, но не на бойното поле, а на територията на игрите и знанието.
Защото става дума за имената, които са измислили за своите класове децата от начално училище „Отец Паисий“ в Плевен. На стените до вратите на класните стаи всеки отбор е показан със снимки на участниците си – и всички фотографии са на усмихнати деца. Оказва се, че има защо – учениците тук активно участват в организацията на училищната среда, като част от стремежа да стоят в центъра на учебно-възпитателния процес. „При нас отдавна няма чинове. Целта е децата да бъдат в естествена среда и да работят по интереси“, обяснява директорът Иван Вълков. Вместо това в класните стаи има масички, които лесно се групират по основни дейности. Това е в тон и с прилагания тук интердисциплинарен подход.

„В I клас учениците идват в „гола“ класна стая. След това започват да я подреждат така, както искат да изглежда– с материали, изображения по стените, собствен „жив кът“, илюстрации и табла“, разказва Вълков. Освен любим герой за патрон децата избират знаме и химн на класа, които ги представляват до завършването на IV клас.

Тук учениците избират и какво да работят по тематични единици. Казано иначе, в зависимост от това кой предмет най-много ги влече, те могат да използват уменията си за извършване на разнообразни задачи. Така оформят „центрове“ по различни науки в класната стая. Например в час по български език център „Математика“ може да се занимава с преразказа,… изчислявайки броя на думите например. А център „Изобразително изкуство“ – да нарисуват главния герой на повестта. Ако се чудите каква е ползата от това, ще кажем, че за да преброят глаголите или да нарисуват правилно герой, децата неминуемо трябва да прочетат и разберат текста. Но го правят по забавен за тях начин.
Попадането в определен център не става случайно или по желание – зад това стои сериозна оценъчна работа. С помощта на психологически тестове за установяване на нагласи и множествени компетентности се определят заложбите на всеки от класа.

И периодично се препроверяват – все пак интересите се менят с времето. На тази база учениците се насочват към съответната група, за да работят заедно по определена тема. „Ако няма подобен подход, се получава ситуацията на група деца в пясъчник – всеки си играе, понякога дори се засипват едни други с кофичката, но не им идва наум, че ако се обединят, могат заедно да направят замък“, обясняват психолози.
Как обаче един учител успява да работи с няколко различни групи в час? Оказва се – лесно. Когато прекрачиш класната стая, виждаш няколко зони, обособени с помощта на многофункционални масички.
Групи от по 4 – 5 деца седят заедно и решават обща задача. Самите групи са определени предварително – и обозначени чрез „закачане“ на имената на членовете им на специални табла. Така учителят предварително знае предпочитанията на децата и е имал възможност да се подготви за часа – както със задачата за работа, така и за начина, по който ще става оценяването на всеки от отбора.
Друга интересна инициатива е наречена „Попитай двама-трима“. Идеята е при възникнал казус или затруднение децата първо да попитат съучениците си и заедно да обсъдят и да потърсят решение, вместо да тичат при преподавателя. Така се сформират групи, които излизат с общо решение, а след това някой от учениците обяснява резултата – в множествено число, от името на всички нейни членове.
Оказва се, това не са единствените „странности“ на учениците в „Отец Паисий“. Тук е много силно желанието за формиране на общност на класа. Всеки ден започва със среща – на нея децата споделят какво са правили вчера, или съобщават на останалите нещо, направило им впечатление. Винаги има любопитна тема – новина, разказ или занимателен елемент.

В общност, екипност и с позитивно начало – така уроците са много по-лесни и интересни. Всички от класа
имат и свое портфолио. Една папка „разказва“ за успехите им в задължителната подготовка, втора – за направената самооценка, интереси, допълнителни занимания, артистични заложби и придобити социални умения. Информацията е на разположение и на родителите, както и на бъдещите учители на детето.
Има ли полза от всичко това? Можете да си отговорите сами на базата на няколко факта.
В началното училище в момента учат 340 деца – и то при положение че са обхванати само в етапа от I до IV клас. От целия град – въпреки че „Отец Паисий“
се намира в покрайнините на Плевен. А след това, когато отидат в V клас в кварталното училище, правят всичко възможно да въведат доброто, научено досега, и в новата си паралелка. Като успяват да увлекат за идеята новите си учители, съученици и дори техните родители – заедно идват в НУ „Отец Паисий“, за да видят всички с очите си това, за което са чули, да намерят начин да създадат подобна позитивна среда и в новото школо.

Законът за предучилищното и училищното образование е добър. Не е формален, насочен е към практическото прилагане на правилата, смятат в плевенското училище. И се усъвършенства непрекъснато, включително взимайки предвид идеите и практическия опит на училищата. Изцяло позитивни са нагласите тук и към инициативата за обхващане и на четиригодишните в задължителния подготвителен етап. И виждат в идеята възможност както за социализация и приобщаване на малчуганите, така и за ранно включване в приобщаващото и гражданското образование.
Мисленето в определена социална среда е особено важна част от обучението на децата в плевенското училище. През последните години за целта е въведен инструментариум за оценка на тези умения. Вярването на екипа на „Отец Паисий“ е, че придобитото знание, ако е трайно, ще се изразява чрез уменията. „Всеки родител обича детето си, затова трябва да им покажем, че тук е най-добре за техните деца“, обясняват педагозите. Затова има и специална стая на родителя.
В нея всеки може да изчака своя ученик, да сподели, да говори с другите родители. По този начин се създава общност, готова да помага на класния ръководител или да се включи в училищните дейности.
А що се отнася до децата – те не само работят заедно по групи и интереси в клас или в часовете за самостоятелна подготовка след занятия. По-важното е, че са заедно и в игрите, и в преодоляването на предизвикателства. Изграждат отборен дух и умения да решават заедно всички възникнали казуси. Казано иначе – да се радват и истински да се забавляват във времето, прекарвано в контролираната училищна среда. За радост и удовлетворение на учителите, родителите и на самите себе си.

Важен е синхронът

„Нещата са успешни и работят добре. На децата им липсва общуването, но на преден план сега е здравето на учениците и учителите. Използваме електронните ресурси на издателствата и платформата, предоставена от МОН. Създали сме виртуални класни стаи, всички паралелки работят и с помощта на електронния дневник. Вървим по материала, постепенно включихме в процеса и възпитателите.“ Това обяснява директорът Иван Вълков за създадената организация за дистанционно обучение.
Според него особено важен е синхронът между преподавателите – да няма претоварване и на учениците, и на системата за дистанционно обучение. Чисто психологически, обстановката не предполага извършване на някои от дейностите. Децата обаче вече са си създали свои затворени групи, в които общуват, разменят игри и различни идеи.