В търсене на вълшебното лекарство

Английският биолог сър Александър Флеминг открива пеницилина през 1928 г. Получава Нобелова награда заедно с Хауърд Флори и Ернст Чейн през 1945 г.

Още няма лекарство, което да лекува болните от новия коронавирус. Не се виждат и лесно приложими начини да не се заразим. Има ли нещо, което пречи на тази болест? Оглеждаме тревожно виртуалното пространство и откриваме куп съвети. Някои препоръчват да се яде чесън или много лютиво, други – да се пие ракия, даже белина. Трудно е да се изброят наставленията и предпазните мерки, които не стават за нищо, а може и да са опасни. И все пак има лекарства, които действат като вълшебни куршуми, поразявайки само болестта. Сред тях са антибиотиците.

Антибиотиците са срещу бактерии
Първият антибиотик е пеницилинът. Открит е преди почти сто години от английския учен Александър Флеминг. Той култивира бактерии върху твърда хранителна среда. Един ден случайно забелязва, че една плесен – известна с научното име пеницилиум, спира растежа на бактериите, които са около нея. Флеминг предполага, че причината е вещество, което пеницилиумът изработва и отделя около себе си. Плесените лесно се отглеждат в колби с течност. Антибактериалните свойства на течността, в която е бил отглеждан пеницилиум, са били изследвани, а течността – концентрирана и преработена. Така е получен известният пеницилин – лекарство, което пречи на болестотворните бактерии, без да вреди на хората.
Бактериите и хората са от различни царства – бактериите нямат ядро, а животните и растенията са организми с ядро в клетката. Различията между царствата дават възможност да съществуват препарати, които избирателно поразяват бактериите. Достатъчно е да прегледаме списъка на лекарства, предлагани от аптеките, за да видим колко много и разнообразни са антибиотиците. Но днешната пандемия не е предизвикана от някоя бактерия, а от вирус. А антивирусните лекарства в аптеките са малко.

Проверка на чувствителността на бактериите към антибиотици.
Изследваните бактерии се разнасят равномерно върху твърда хранителна среда. Върху средата допълнително се поставят малки хартиени дискове, напоени с различни антибиотици. Бактериите, оставени да растат, образуват плътна пелена.
В прозрачните зони около дисковете няма бактерии – техният растеж
е бил потиснат от антибиотиците, които дифундират от дисковете

Антивирусните лекарства са малко
Причината за това е, че вирусите са вътреклетъчни паразити. Вирусните частици нападат, проникват в клетките, разпореждат се в тях и ги заставят да синтезират безброй нови вирусни частици. В този случай, за да „убием“ вирусната инфекция, ще трябва да навредим на собствените си клетки. Но и вирусите си имат слаби места. Понякога това позволява да се забави и спре инфекцията.
В някои случаи има възможност да се попречи на синтезирането на генетичния материал на вируса. Така е с лекарството ацикловир – първия успешен антивирусен препарат. Той се използва за лечение на обикновения херпес, на херпес зостер и варицела (лещенка). Ацикловирът по химична структура прилича на една от четирите букви, с които кодът е записан. Вирусът бърка буквите и не може да сглоби правилно текста на своята генетична информация.
Търсят се също начини да се спре влизането или излизането на вирусните частици през мембраната на клетката. „Тамифлу“ (оселтамивир) е известно лекарство против грип (инфлуенца). Този препарат пречи на един от белтъците в обвивката на вируса и частиците на грипа не могат да излязат от заразената клетка.

Нова епидемия – стари лекарства
Новият коронавирус предизвиква остро заразно заболяване на дихателните пътища, което не е невинно. Нищо няма да бъде постарому, преди да има масова ваксинация (или всички да преболедуват). Дотогава трябва да се търсят лекарства, които да помагат на заболелите. Но това може да отнеме време, даже много време. Другата възможност е да се изпробва действието на стари лекарства.
В момента десетки препарати преминават през клинична проверка. Вероятно много малко от тях ще се окажат полезни.
Надежди за лечение на COVID-19 дават няколко лекарства. Сега най-усърдно се говори за два препарата. Един от тях е хлорохинът и неговото производно хидроксихлорохин. Хлорохинът е аналог на хинина, използван широко след Втората световна война за профилактика и лечение на маларията (сега е с ограничена употреба, защото на много места по света причинителят на маларията е станал нечувствителен). За хлорохина започва да се говори по време на епидемията от ТОРС (тежък остър респираторен синдром, SARS), предизвикана в Китай през 2003 от подобен коронавирус. Епидемията обаче отминава и работата е прекратена.
По време на епидемията от COVID-19 в Ухан хлорохинът е изпробван на болни. Отчетите за резултатите предизвикват разбираем интерес и ентусиазъм, особено сред политиците. По-предпазливите учени обаче напомнят, че в лабораторията хлорохинът действа и срещу други вируси, но приложението му като лекарство срещу тях се е оказало безрезултатно. В момента се правят клинични изследвания за употребата на хлорохин самостоятелно или в комбинация с други препарати.
Ремдесивирът е другото лекарство, върху което сега са съсредоточени много надежди. Препаратът е разработен първоначално срещу вируса на Ебола. Има действие срещу няколко вируса с РНК като генетичен материал, включително и коронавируси. Ремдесивир прониква в заразената клетка и там спира намножаването на вируса. Прилага се на болни чрез вътревенозно вливане.
В момента се извършват клинични изследвания в няколко страни.

Сходство между структурата на ацикловира и гуанозина – една от четирите букви на генетичния код. Оцветените зони маркират различията

Лечение с плазма
В плазмата на кръвта има албумини и три вида глобулини – алфа, бета и гама. Гама-глобулините, или имуноглобулините, са антителата, които всеки от нас има. Сред тях са антителата срещу болестите, които сме прекарали. Някои хора са прекарали COVID -19, в тяхната кръв циркулират антитела срещу вируса. Ако на сериозно болен се влее кръвна плазма от преболедувал, наблюдава се рязко подобряване на състоянието. Този начин на лекуване е с ограничения. Лечението може понякога да не работи, зависи от донор, апаратура и т.н.
Моноклонални антитела
Когато организмът е заразен, в него се образуват антитела, насочени специфично срещу причинителя. Антителата се произвеждат от клетките на имунната система. Една имунна клетка синтезира антитела само от един вид. Имунните клетки са много и по този начин организмът разполага срещу болестта с цял набор от антитела. Всяко от антителата „атакува“ определена структура на бактерията или вируса. Ако си представим организма като една къща, а болестта – като нападател, тогава антителата са бранителите. Единият бранител се вкопчва в ръката, друг – в ухото, трети – слага качулка върху главата на нападателя.
Възможно е клетките, които произвеждат антитела, да се култивират самостоятелно. Получават се много клетъчни култури, всяка от които произвежда антитела с точно определена специфичност. Наричат се моноклонални антитела, защото се синтезират от потомците на единична имунна клетка. Моноклоналните антитела са доказан инструмент в лечението на много болести като рак и автоимунни заболявания. Срещу вируси могат да се подберат най-подходящите антитела и те могат да служат като лекарство. Така е направено при епидемията от вируса Ебола в Африка. Програмите, които имат за цел изработването на моноклонални антитела срещу COVID -19, напредват бързо.