Как се става отличник

Любомира Димитрова с класния си ръководител и учител по математика Йордан Димов на изпращането на абитуриентите

Такъв човек съм – обичам да се случват нещата, както трябва. Щом това зависи от мен, не се щадя. Искам да постигам максимума“, категорична е зрелостничката от крайдунавския град Свищов Любомира Димитрова. Тя получава пълни шестици от държавните зрелостни изпити по български език и литература, по история и цивилизация и по английски език.
„Не мога да кажа, че очаквах на 100%, че ще се случат така нещата, не защото матурите са безбожно трудни, а защото освен моите очаквания имах поставени такива“, искрена е отличничката.
Да има 6,00 от избираемата матура и третата по английски език, е едно от условията, за да продължи образованието си в университет във Великобритания. Иска да учи „Право“.
„Виждам в него пресечната точка на всички дисциплини, които са ми интересни: математиката – заради логиката, благодарение на която се достига до решението на дадена задача; историята и литературата – заради играта с езика, богатството на думи и майсторството, когато се изразяваш. Към това се добавя и социалният аспект, който има в правото. Нямам намерение да променям света, а да се опитвам до някаква степен да въздействам на моята непосредствена среда“, казва още Любомира. Убедена е, че най-добрата подготовка за всичко това ще получи във Великобритания и чрез британското право.
Към професията се насочва още в VII клас, наблюдавайки родителите си, които са практикуващи юристи. От тях получава и подкрепа. „Позволявали са си да ми дават насоки, да изказват свои предпочитания, но никога не са ми ги налагали. Винаги сме били откровени в отношенията си. Не сме си спестявали нищо“, разкрива Любомира. И с обич споделя, че с 14-годишния си брат Стефан, който тази година се явява на изпити от националното външно оценяване, си помагат и се радват на успехите си.
За своите постижения Любомира е благодарна на своите учители
– началната Елена Янкова, на класния си ръководител Йордан Димов и на преподавателите Цветанка Костова, Галя Иванова, Евдокия Маринова, Роза Кръстева, Виолета Трайчева, както и на всички останали, до които е имала късмета да се докосне. „В свищовското СУ „Николай Катранов“ останах през всичките 12 години заради учителите. Когато не се чувствах достатъчно уверена, те повдигаха духа ми. А когато допусках грешки, ми ги показваха и обясняваха как да ги поправя. Винаги са ме карали да се стремя към върха“, категорична е Любомира.
Отличните ѝ резултати през годините не са един или два. Още на първото си по-голямо състезание – Коледното математическо във II клас, постига първо място. „Имам много ярък спомен. Помня как началната ми учителка ме посъветва да се запиша, как споделих с родителите си и как с майка ми, която е завършила математическа гимназия, се подготвях дни наред, как баща ми ме заведе на състезанието. Бях много спокойна. От дадените ни два часа успях да реша задачите за близо час и половина. По време на подобни форуми се съсредоточавам върху поставените задачи и изключвам за околния свят“, с усмивка разкрива Любомира.
Дни преди държавните зрелостни изпити, на 29 май, момичето от Свищов печели за България трето място в Международната олимпиада по философия. Тя се явява на нея благодарение на завоюваното първо място в подборен кръг. Любомира е и тазгодишната носителка на специалната награда на МОН в Националния литературен конкурс „Живеем в страната на Ботев“ с есето си „Какво е за мен Ботев“. Тя е единственият дванадесетокласник от област Велико Търново, класиран за участие в националните кръгове на три различни олимпиади – по философия, по история и цивилизация и по английски език, които ще се проведат в края на юни.
„Това е завършекът на 12-те години в училище. Положила съм много труд, за да се класирам за тези олимпиади. Не би било честно спрямо мен самата и положените усилия сега да не се явя. Правя го, за да изпълня собствения си критерий“, разсъждава 19-годишното момиче.
Мнение има и за дистанционното обучение. Според нея то не може да замени това да виждаш на живо и да усещаш емоцията на учителя, когато преподава, и която се губи в онлайн пространството. Предимство на електронното обучение изтъква в по-голямото време за самоподготовка, а недостатък – липсата на равни условия за всеки ученик, тъй като не всички разполагат с модерни компютри и достъп до бърз интернет.
Пред себе си Любомира
има близка цел – да започ-
не висше образование в избрания от нея университет. „Не искам да си поставям граници и да заявя, че ще се върна в България, защото това може да затвори врати пред мен. А аз искам да имам възможност да избирам сред всички възможности, които ми се предоставят“, казва тя.
Обича да чете, да пътува, да се запознава с нови и интересни хора. Мотото ѝ е „Постоянство и израстване“. Мечтае да е щастлива и удовлетворена, както и повече хора да се чувстват така от това, което правят.
„Нийл Геймън – фентъзи писател, казва, че недоволните хора са тези, които променят света, и недоволството е хубаво нещо – обобщава Любомира. И допълва: – Същевременно, ако никога не намериш удовлетворение, ако не си благодарен, че си на собственото си място, независимо че за другите животът ти е пълен с постижения и прекрасен, какъв е смисълът?!“