МОН предлага интегрирани изпити в края на VII клас
Нов предмет „Дигитални технологии и креативност“ ще надгражда знанията и уменията на учениците в V, VI и VII клас, придобити в часовете по компютърно моделиране в последните два класа на начален етап. Новият предмет ще се изучава
1,5 часа на седмица, или с половин час повече в сравнение с изучавания сега „Информационни технологии“. Промените ще влизат в сила в три последователни години, като се започне от
V клас през учебната 2021/2022 г.
Това стана ясно при обявяване в МОН на подготвяните промени в няколко от наредбите, с които се регламентират държавните образователни стандарти. Всички промени са публикувани за обществено обсъждане. Увеличение на часовете по математика с половин час седмично в V и в VI клас е друго изменение, което се предлага в учебния план, уреден с Наредба 4. „Направихме собствени анализи и анкета сред над 20 000 учители и те показват, че действително най-трудно е усвояването на учебните програми по математика – особено в V и в VI клас“, обясни министър Вълчев. Той припомни, че в някои дисциплини има недостиг на време за ефективно усвояване на заложените знания и умения, въп-
реки че новите учебни програми съдържат условно съотношение 60% за придобиване на нови знания и 40 на сто за упражнения и затвърждаване. „А когато това време не е достатъчно, учителят бърза и учениците натрупват дефицити, което води до понижена мотивация за учене“, отбеляза министърът. По думите му и по география се отчита недостиг на време за усвояването на знания, така че и там ще има ръст в часовете – с половин час за VI клас от 2021/2022 учебна година.
След приемането на променената Наредба в учебните програми по тези дисциплини, както и по природни науки – химия, физика и биология, ще бъде предложено отпадане на излишна фактология, която изисква заучаване и не е свързана с придобиването на умения. „Бих казал, че дори пречи на придобиването им, тъй като няма достатъчно време“, заяви министър Вълчев. И добави, че най-важното е да се провокира интересът към учене. Не се предвиждат промени в програмите по български език и литература и по история.
Освен това се предлага в I – III клас да се въведе 1 допълнителна седмица – 5 учебни дни, за дейности, свързани с проекти, творчество, екипна работа, посещения на културни институции, екскурзии с учебна цел и творчески прояви.
Друга промяна също засяга децата от начален етап и те отново ще изучават предмета „Родинознание“ вместо „Околен свят“. „Това няма да доведе, само по себе си, до промяна в учебните програми. Основна цел на образователната ни система винаги е била възпитанието в национално самосъзнание и идентичност.
И патриотичното възпитание никога не е преставало да бъде значима част от възпитателната работа в училище“, категоричен е министър Вълчев.
Предлаганите промени ще влязат поетапно, а измененията в учебните програми и учебните планове няма да доведат до преждевременно отпечатване на учебници. „Всички теми остават, имаме отпадане на понятия в рамките на темите и фокусиране върху възможността за повече упражнения, придобиване на заложените компетентности в учебната програма. Надяваме се целият този комплекс от промени да спомогне за ефективното реализиране на компетентностния подход, който си остава едно от нашите големи предизвикателства“, подчерта министърът.
В Наредба 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците основната промяна ще бъде в посока уреждането на възможността от 2022/2023 учебна година да се провежда национално външно оценяване чрез тестове, които да проверяват интергирани компетентности.
Те ще засегнат изпитите в края на IV, VII и X клас. Ще се прилагат интегрирани тестове, които ще включват проверка на знанията по повече от един предмет, но задължително БЕЛ и математика. Преди началото на учебната година министърът на образованието и науката със заповед ще определя учебните предмети, които ще участват интегрирано в националното външно оценяване за съответната година, както и формата на конкретния тест. За всяка от задачите ще се определя и основният учебен предмет, към който ще се отнесе резултатът.
„Българският език и литература и математиката са основните дисциплини, а изпитите по тях мерят базовите умения. В тях в най-голяма степен може да се измери степента на усвояването на компетентостите на учениците. Но те не са достатъчни. Необходимо е да стимулираме учениците да развият по-комплексни знания и умения –
в това число и по природните и обществените науки“, поясни министър Вълчев. И отбеляза, че трудността в мотивирането на учениците за по-задълбочено учене в областта на природните науки се вижда в резултатите от международните изследвания, както и от малкия брой зрелостници, които полагат матура по природни науки. „Най-вероятно ще предложим двата изпита – съответно български език и литература да се съчетае с обществените науки, а математиката – с природните“, уточни министърът. По думите му така ще се даде възможност за акцент върху практическото приложение на наученото и за прилагане в по-голяма степен на казуси, които изискват комбинация от знания и умения, придобити по различните предмети.
„Целта е да се видят свързващите умения, които са придобили учениците, а не просто наизустяването на материала.
И форматът на изпита трябва да бъде такъв, че да се проверяват придобитите умения“, коментира и зам.-министър Таня Михайлова.
Екипът на МОН ще предложи и промени в Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование. „Тук се опитваме да направим концептуална промяна в целодневната организация на учебния ден, или с други думи – да направим преход от занималня към подкрепа на личностното развитие.
Да направим обучението по-индивидуализирано, да интегрираме и дейностите за преодоляване на образователни затруднения в рамките на целодневната организация“, заяви просветният министър.
Предвижда се децата да получават интегрирана индивидуална подкрепа от различни учители, които да влизат в групите от целодневната организация, както и възможности за прегрупиране. „Това започнахме да го правим по проекта „Подкрепа за успех“, а преди това по проекта „Твоят час“, за да интегрираме дейностите по интереси в рамките на целодневната организация“, припомни министър Вълчев.
Ще се постави и акцент върху придобиването на компетентности и по-гъвкави условия за редуване на дейностите в целодневната организация – например различни блокове от часове в нейните рамки, които ще бъдат решени за съответната група преди началото на учебната година. Ще отпадне и необходимостта от разработването на училищна програма за целодневната организация, което ще намали административната тежест. Падат и съществуващите нормативни ограничения, свързани с дневния брой часове за всяка дейност и със строго диференциране на условията.
В Наредба 5 за общообразователната подготовка и Наредба 7 за профилираната подготовка се предлагат промени, които да ги синхронизират с измененията в Наредба 4.
И още една важна новост – предлага се по-висок праг за тройка на матурите – необходимият минимум е постигане най-малко на 30% от максималните 100 точки за конкретния изпит. „Да, това е завишаване на изискванията, но смятаме, че в момента прагът е занижен. По приравнена скала от 2 до 6 в момента 23 точки отговарят на оценка 2,67“, коментира министър Вълчев.
Промени ще бъдат предложени и в Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „Учител“. Министърът на образованието и науката обяви, че стандартите за това са разработени съвместно с висшите училища и ще бъдат задължителни за тях.
„В новите стандарти залагаме в много по-голям процент на новите политики, свързани с компетентностен подход, мултикултурно образование, приобщаващо образование, дигитални технологии и т.н. Факт е, че в момента много от учебните планове – не само в педагогическите професионални направления, са заложници на това някой да има норма до пенсия. А не на това какво трябва да учат студентите с оглед бъдещото развитие на съответния сектор или система“, отбеляза той.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg