Мотивационната функция на оценяването

Справедливостта при проверката на знанията е водеща в отношенията учител – ученик

Ивайло Старибратов, Маня Манева, Росен Вълчев

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Учителят се сблъсква непрекъснато с малки и големи препятствия в своята работа, но една от най-сериозните конфликтни точки е оценяването. Има различни аспекти на този процес, като някои са позитивни, други негативни. Много от преподавателите споделят усещането си на безсилие и недостатъчно справяне с работата именно от тази конфронтация с ученика при процеса на оценяване.
В нередки случаи чувстват безсилие, което и води до понижаване на личната мотивация за работа. Подготвеността на преподавателя за решаване на този проблем не е голяма. Всеки се справя самостоятелно и доколкото може. Новият Закон за пред-
училищно и училищно образование в България постави и новото предизвикателство да се оценяват не само знанията, което се прави и до момента, а да се научим да оценяваме уменията и колкото е възможно компетентностите на учениците. Съществен момент е възможността да се оценява развитието на ученика и самият процес на учене. Но за всичко това е необходима много по-добра система за оценяване и съответно подходяща квалификация на учителите за самостоятелна подготовка на материали за качествено оценяване.
Справедливостта при оценяване е ръководен принцип в отношенията учител – ученик.
С течение на времето от проверка на знания (дори в методически план), преминахме към контрол на знания. От оценяването с неговите функции – към учене заради оценката. За промяна на тази диалектика са необходими нови компетентности у учителите, които да рефлектират съответно и към учениците и родителите.

Какви са функциите на оценяването?
В научната литература са идентифицирани различни функциите на оценяването: мотивираща, контролна, регистрираща, ранжираща, селективна, прогностична, ориентираща, подкрепяща ученето, рефлексивна. Основната му функция безспорно е измерването. Измерване на знанията, измерване на умения, ако е възможно, да измерваме и компетентности, но компетентностите в контекста на трайност на знания и умението те да се прилагат. Има и една не толкова видима, но безспорно много важна функция, и това е мотивиращата.
В някои източници се използва и понятието конструкт, психологическо свойство на индивида и неговата нагласа за възприемане на знания и в известна степен и на умения. Не се намират изследвания за това състояние, насочени към компетентностите. Важността на един конструкт за даден човек, в случая това са учениците, може да бъде определена, само като се наблюдава и се оценява пряко поведението и възприемането на даденото действие, в случая – оценяването.

Какво е необходимо да наблюдаваме:
– каква корелация е нивото на ученическите пос-
тижения с оценката, която те получават;
– мотивиращите фактори – външни и вътрешни, и развитието на тези фактори;
– ефекта от оценяването – физически и психологически.
Необходимо е разнообразие от форми на оценяване, които предлагаме, така че обхватът им и възможностите да предоставят анализ на резултатите – статистически, поведенчески и динамични данни. Като се следи именно динамиката на развитие според оценяване на резултатите, но и емоционалното развитие на обучавания. Важно е как учениците „прие-
мат“ оценяването, а това много зависи от техните преподаватели. Постигнатото от учениците позволява да се проверяват и оценяват не едностранни знания, а в единство с възможността те да бъдат прилагани. Това не е празна фраза, а цел в обучението, а това означава и в оценяването. И принципът „малко, но много“, т.е. малко на брой знания, но с голяма приложна полза.
Конструирането на нов образователен модел предполага реформа в съдържателната и процесуалната среда на обучението. Това не може да се види в нормативните документи. От тях не става ясно коя е единицата за сравнение, защото е предоставена свобода на преподавателите да я осъществят. От което идва и субективността на оценяването.
При всички видове оценявания, които са залегнали в новия Закон за предучилищното и училищното образование, водещият в подготовката на материалите, провеждането и оценяването е учителят. Което поставя веднага въпроса той къде и кога се подготвя за тази си дейност. При професионалната подготовка в университети липсва или е минимално засегната тази тема.
При оценяването всеки подготвящ материала е необходимо да си постави някои въпроси: Какво измерваме?, Как го измерваме? Защо го измерваме? Каква е обратната информация, която ни е необходима? Каква информация ще достигне до оценявания и променя ли нещо в неговата нагласа и мотивация?

Основните цели на оценяването според Закона за предучилищното и училищното образование са:
1. диагностика на индивидуалните постижения и потребността му от учене;
2. мониторинг на образователната система;
3. вход за средните профилирани и професионални училища и висшите училища.
Какво става в действителност и какво се оценява с всеки вид оценяване.
Колкото и както и да анализираме, на практика все се достига до това, че учениците учат не за да могат да правят нещо, а за да получат оценка. В провежданите „външни“ оценявания тестовете се конструират така, че да са максимално правилно съставени и да дават добра обратна информация на управляващите образованието. Но дали резултатите от тях имат мотивиращ ефект върху ученика. Знае ли ученикът кое не е научил и кои знания и умения трябва да се усвоят още по-добре. Осъществяването на достатъчно пълна и добра обратна връзка е в основата на де/мотивиращия ефект от този вид оценяване. Осъществява ли се последващ контрол дали има попълване на празнотите в знанията и уменията. Оценяването трябва да създава усещане не само за количествена оценка, а и за качествена, но и в достатъчна степен да диференцира и нивото на всеки ученик.

* Пълния текст на статията четете в научното списание „Педагогика“, кн. 9, издание
на НИОН „Аз-буки“