Мястото на детето е сред връстниците му

В детска градина „Слънце“ във Вършец развиват уменията на децата най-вече чрез игра и стимулират любопитството им, а ученето е в кавички

Единствената защитена средищна детска градина в община Вършец се казва „Слънце“. Нейната основна сграда е в града, но има и две допълнителни бази – едната е в квартал „Заножене“ на Вършец, където има 12 деца, а другата е в село Долно Озирово, където също има 12 малчугани.

Най-полезна е забавачката за децата, чийто майчин език не е българският, защото се научават да контролират речта си

Раждаемостта намалява и броят на децата в Долно Озирово вече е на санитарния минимум. Ако продължава да няма нови попълнения, вероятно ще се наложи да я закрием и децата да се извозват в основната сграда“, разказва Диана Георгиева – директор на ДГ „Слънце“ във Вършец. Забавачката разполага с шофьор и училищен автобус – собственост на общината, с който се извозват децата от околните села на възраст за задължителна предучилищна подготовка.
В допълнителните бази в кв. „Заножене“ и в село Долно Озирово има само по една смесена група за деца от всички възрасти, докато в основната сграда те са 130 и са разделени в 5 групи – една яслена, първа група „Калинки“, втора – „Смехоранчета“, и двете подготвителни –„Сладурчета“ ( 5 г.) и „Палавници“ ( 6 г.). „Обезпечени сме с 12 души педагогически, както и с непедагогически персонал. Но нямаме възможност да назначим психолог, ресурсен учител или логопед. Затова ползваме специалисти от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в Монтана, които идват веднъж-два пъти седмично – обяснява Диана Георгиева. – През миналата година имахме пет деца със специални образователни потребности, а сега са три. Имаме и няколко деца с хронични заболявания. Забелязва се тенденция за увеличаване на децата, които имат нужда от работа с логопед,
но понеже не всички имат медицински документи – епикриза или становище на специалист, удостоверяващи това, не можем да им го осигурим.“
До голяма степен причината за тази негативна тенденция е следствие от факта, че вкъщи децата все повече и по-дълго седят пред различни видове екрани и никой не разговаря с тях. „В практиката си съм се натъквала на такива случаи, че е трудно да се повярва. Родителите споделят, че децата им проговарят на английски, а аз им обяснявам, че ако им пускат китайски канал, може и на китайски да проговорят – споделя директорката. – Нормално е за малките деца да звукоподражават, но не е нормално дете на 5 г.
да не може да каже на родния си език жаден съм, пие ми се вода и да ползва за това езика на жестовете. А в същото време да крещи на английски „Оупън дъ дор!“ („Отвори вратата“ – б.а.) по простата причина, че гледа такива филмчета. Много малко се говори с децата, докато при нас това непрекъснато се прави.“
Детето не е малък човек на бъдещето, а човек тук и сега, в този момент. И като всеки нормален човек, има чувства, емоции, нужда да общува и да се развива. Това са думи на полския лекар педиатър, писател и педагог Януш Корчак, с които Диана Георгиева е напълно съгласна.
„Ние, родителите, сме така устроени, че да се грижим цял живот за децата си, но за съжаление, нямаме достатъчно време. Майките и татковците на нашите деца работят понякога на две-три места и като се върнат вкъщи, са толкова уморени, че нямат време за качествено общуване с децата си. А ако нямаме време да общуваме с тях, е по-добре да ги дадем на детска ясла или градина, където да го получат“, категорична е директорката на ДГ „Слънце“.
За формирането на вербалната интелигентност у детето са необходими качествени дискусии – с родителите, с учителите, но най-вече с други деца на неговата възраст. Задоволяването на потребността на детето от общуване и себеизразяване става най-добре в колектива, в групата с другите деца. И ако това не се случи, родителите, без да искат, нанасят вреда на детето си. Пак Януш Корчак казва, че мястото на детето е сред връстниците му, а не у дома. И Диана Георгиева застава зад тези думи на 1000% – като педагог с дългогодишен стаж, като психолог и като майка на две вече пораснали деца. Според нея родителите са напълно достатъчни на децата до един момент, който е много кратък.
Доказателството за това е, че когато се наложи детската градина да бъде затворена за по-дълго време заради грип, ваканция или по друга причина, като COVID карантината, след това децата не могат да се нарадват при срещата си с другарчетата. „Не мога да ви опиша какви емоции имаше, когато се завърнаха при нас – прегръщаха се и направо подскачаха от радост, че се виждат отново“, споделя директорката. Другият минус е, че след такива дълги престои у дома децата се връщат безпомощни, отвикнали са да се обуват и събуват, да се обличат и събличат сами, трудно се приспособяват отново към режима и правилата. И трудът, усилията и постиженията на учителите в това отношение се загубват.
„Искам да успокоя родителите, които се притесняват, че ще караме децата им да учат още на 4 години – при нас уменията на децата се развиват най-вече чрез игра – твърди Диана Георгиева. – Основната дейност е играта, а ученето е в кавички. Целта ни е не само да гледаме щастливи деца с блеснали очички, а да ги направим самостоятелни, да се запознават с реалния живот, да придобият реални умения, да се справят с ежедневието. Това е, с което трябва да се запознаят в детската градина. А четенето, писането и смятането ги има в забавен игров вариант. След това ще отидат в училището, където основната дейност е ученето.
Предучилищната педагогика, като всяка наука, има характерни понятия и термини и затова престоят на децата в детска градина се нарича предучилищно образование. Но в него се включват възпитанието на децата и обучението им чрез игра. Едва в четвърта група са по-засилени дидактичните игри, за да подготвим детето за новата му социална роля на ученик. Как ще се чувства в новата училищна среда и как ще се адаптира, зависи изцяло от неговата самооценка до момента и от отношението му към ученето. Ако е научено да пита и разпитва, да му е интересно да научава нови неща, да знае как да намери информация, значи е подготвено. Но това не става за два месеца, нито за година-две. Това се случва от първия ден на постъпването му в градината, защото при нас има правила и детето се научава да адаптира поведението си спрямо тях. Освен това качествената и пос-
тоянна работа на педагозите е насочена към развиване на детското любопитство и децата свикват да очакват и изискват от учителите си нови и нови знания. Но за да се постигне, е необходимо да се получи натрупване – на знания, умения и отношения.
Това дава самочувствие на децата, че знаят и могат да се справят с още по-сложни задачи. И тогава те имат позитивно отношение и очаквания от училището.
Крайната цел е да научим децата да бъдат любопитни, да свикнат да учат, да израснат умни и интелигентни – твърди директорката. – Една от нашите цели е да насърчаваме тази естествена любознателност у децата и те да задават възможно най-много въпроси. За съжаление, сега те прекарват повече време пред святкащите, мигащи и пиукащи екрани, които не могат да бъдат питани. Докато в детската градина непрекъснато общуват, коментират и обменят информация, задават си въпроси. И ако родителите често казват – остави ме сега нямам време, бързам, изморен съм, боли ме главата, то другарчето в детската градина му отговаря веднага и това е елементарен пример за задоволяване на любопитството.
В яслата и в детската градина се създава дневен режим на детето и така му остава достатъчно време за по-важните задачи. Ако едно дете тръгне на ясла още на 2 години, 5 години по-късно то ще бъде напълно подготвено за училище. И ще излезе от детската градина със самочувствие, мотивация и самоувереност, че знае и може. Още повече че в малкия град децата продължават да са заедно със своите другарчета и в училище.“
Във Вършец има едно средно училище – „Иван Вазов“, и едно начално училище – „Васил Левски“ в кв. „Изток“, с концентрация на деца от уязвимите групи. В началното училище също има по две подготвителни групи за 5- и 6-годишните деца, но там заниманията са полудневни. Затова родителите на десетина деца от квартала са предпочели да ги водят в ДГ „Слънце“ още от яслената група. Още повече че след IV клас децата от началното училище, така или иначе, също продължават да учат в СУ „Иван Вазов“.
„Това е много полезно за децата от квартал „Изток“, защото се научават да контролират речта си, говорят само на български език и даже правят забележки на родителите си как по-правилно да се изразяват. Затова и участваме в проекта на МОН „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ – казва Диана Георгиева. – По основната дейност са сформирани 3 групи за допълнителни занимания по български език и литература за децата, за които това не е майчин език или пък имат сериозни проблеми с него, а им предстои да тръгнат на училище. Колегите педагози работят с тях много интензивно и проектът е много полезен. По друга дейност на проекта се заплащат таксите за детска градина на част от децата, чиито родители са безработни или социално слаби.
ДГ „Слънце“ не затваря през лятото, а работи на стъпаловиден график, за да могат всички хора от персонала да ползват годишния си отпуск. Тогава желаещите родители могат да водят децата си в базата в кв. „Заножене“ или в село Долно Озирово, а когато те почиват, децата се извозват до основната сграда с училищния автобус.
„От години работим на този режим и нямаме проблем с родителите. Не трябва да ги убеждаваме, че е полезно да водят децата си в детската градина, защото сами виждат резултатите им – твърди директорката. – Вероятно защото все повече родители от маргинализираните общности са завършили VIII клас, а някои – и средно образование. При тях също се забелязва тенденция за намаляване на раждаемостта и в момента нямаме семейства с повече от 3 деца. Те са образовани, имаме и медиатор в града, който е много полезен и нещата се подобряват.“