Поколение XXI век се нуждае от учители XXI век

НЦПКПС — Експертите от Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти правят обучения и по работните места, а не само в Банкя

Татяна ДИКОВА

Повишаването на образователните резултати и намаляването на функционалната неграмотност са сред основните задачи, чието решение ще търси образователната ни система през следващите няколко години. Настъпващите промени в обществените отношения, етническото разнообразие в българското училище, различните езикови, поведенчески и битови практики изискват и промяна на ролята и компетентностите на българския учител. От основен източник на знания той се превръща в медиатор и мотиватор за децата и учениците в процеса на овладяване на основите на знанието и изграждането на практически умения за пълноценно участие в обществения живот. Това увеличава неговите задължения и отговорности. Обуславя необходимостта от непрекъснато повишаване на квалификацията.
„Само в рамките на периода 1 октомври – 18 декември в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (НЦПКПС) – Банкя, са обучени 252 педагогически специалисти по Националната програма „Квалификация“, 87 учители, преподаващи по новата учебна програма „История и цивилизация“ в X клас, 98 учители, преподаващи компютърно моделиране в III клас“, съобщава директорът Димитър Асенов. Темите, по които са преминали подготовка педагогическите специалисти, са разнообразни – ролята на директора при прилагане на компетентностния подход в образователния процес, създаване на позитивна образователна среда и на постоянна връзка с родители и ученици с цел преодоляване на агресивни нагласи в училището.
„През последния месец на предходната година проведохме 13 методически съвещания с 388 експерти от МОН и регионалните управления на образованието. Става дума за т.нар. експерти предметчици. Досегашната практика е те да се срещат за обмяна на добри практики веднъж годишно – нещо твърде недостатъчно за отговорната работа, която им е възложена. Сега за първи път имаха възможност два пъти да работят съвместно и да стиковат задачите и пътищата за изпълнението им – пояснява Димитър Асенов. – Държавна политика е МОН да се грижи не само за квалификацията на педагогическите специалисти и тези с ръководни функции в образованието, но и за експертите в регионалните управления по образование. И те трябва да трупат знания и компетентности, необходими им при изпълнение на служебните задачи. Инициативата за квалификацията на предметчиците е на Центъра, а средствата са осигурени от МОН извън Националната програма „Квалификация“. “
„Мотивиране на училищния екип за ефективна учебна среда чрез прилагане на добри и иновативни практики“ и „Прилагане на компетентностния подход от педагогическите специалисти за успешно развиване на ключови компетенции от учениците за качествен и ефективен образователно-възпитателен процес“ – това са темите на изнесените обучения с участието на 77 педагогически специалисти. Обученията са проведени в рамките само на месец. „Идеята дойде от директори, преминали квалификационни курсове в Националния център. Убедили се от първо лице за качеството на образователната услуга, която се предлага в рамките на НП „Квалификация“, те пожелават подобни обучения да бъдат организирани и по места, в отделни училища – пояснява Димитър Асенов. – Когато директорът сам се убеди в ползата и високото ниво на обучение, управленецът у него му подсказва, че това би било полезно за целия екип на училището, което ръководи.“
Какви са плановете на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за 2020 г. „Ще припомня, че през 2019 г. Центърът е осъществявал обучение в рамките на НП „Квалификация“ само по 4 тематични направления – общо за учители и за директори. Тази година предложението ни е за квалификации по 9 тематични направления за директори и по 18 за учители. Предложението ни е в изпълнение на КТД чл. 35, ал. 3 и ал. 4, където е записано, че поне 50% от тези 1.2% от делегирания бюджет за квалификации са за вътрешноинституционални и междуинституционални форми, с други думи – за квалификации в рамките на едно училище и между различни училища. Така средствата остават вътре в образователната система.
Близо 20 млн. лв. са тези 1.2%, които държавата осигурява годишно за квалификация. Поне 50% от тях трябва да бъдат „затворени“ между училищата, в чиито делегирани бюджети са, НЦПКПС, социалните партньори – синдикати и работодатели, регионалните управления на образованието,“ категоричен е Димитър Асенов.
За изминалия период, откакто той е начело на Националния център, е провел десетки разговори с директори от всяка обучителна група. Изводът е, че почти всеки педагогически специалист, станал директор, губи първите 6 месеца, за да се запознава с управленските си функции и задачи, да трупа умения за решаването им, да изучи нормативната уредба, как се управлява делегираният бюджет, как се води социален диалог в полза на институцията, която ръководи, как се комуникира и намира общ език с родителите, как се комуникира с медиите и с обществото, като цяло. Същевременно по предварителни данни на национално представените работодателски организации у нас ръководителите на образователните институции приоритетно биват обучавани от неправителствени организации и фондации.
В тази връзка, Димитър Асенов подчертава, че е „налице своеобразен нонсенс, при който неправителствени организации, фондации и всякакви бизнес организации организират и провеждат квалификации на директори по теми, свързани с управлението на делегираните бюджети, прилагането на нормативната уредба, особено в частта, свързана с Кодекса на труда, Вътрешните правила за работни заплати, Колективен трудов договор на ниво училище и др.“.
„Налице е огромна необходимост всеки педагогически специалист, който реши да стане директор, предварително да преминава през система от модулни обучения в НЦПКПС, за да може по-късно ефективно да ръководи образователната институция“, категоричен е Димитър Асенов.
В тази връзка НЦПКПС е разработил концепция за реализиране на систематизиран обучителен модул (състоящ се от 8 модулни обучения) с цел да бъдат реализирани основните политики на МОН, свързани с ефективното управление на образователните институции.
„Разработените 8 модулни обучения са насочени приоритетно към новоназначените директори, заместник-директорите и педагогическите специалисти. Очакванията към тях са свързани с това да бъдат изградени управленски капацитет и критична маса, които да доведат до реално повишаване на качеството на учебно-възпитателния процес, както и да бъде утвърдена ролята на НЦПКПС – на водещата образователна институция, която да подготвя следващите управленски кадри в образователната система“, подчертава директорът на Националния център.