Ретро фитинг на тролейбус

Зина СОКОЛОВА

Ефективното мащабно използване на възобновяема енергия е една от основните задачи пред учени и политици през XXI век. Това е пътят за предот­вратяване на глобалното затопляне, което заплашва да унищожи живота на планетата. Науката овладя производството на енергия от природни ресурси, сега трябва да се осигури и нейното съхранение, което ще гарантира ефективното ѝ използване. И тук идва ред на развитието на водородните технологии, при които водородът се явява енергийният склад. Той може да се получи чрез електролиза, т.е. разлагане на водата при използване на възобновяема енергия, и да се конвертира обрат­но в енергия и топлина, когато и където е необходимо. При тази конверсия отпадният продукт отново е вода, т.е. енергийният цикъл е „от вода до вода“.
В момента най-напредналите държави от Северозападна Европа могат да се похвалят и с най-голямо потребление на енергия, базирана на водорода. В транспортния сектор водородните технологии вече навлизат в комерсиален стадий.
Защо се обръща толкова голямо внимание на водородната електромобилност? Потърсихме отговор от проф. Дария Владикова от Института по електрохимия и енергийни системи на БАН.
„Водородната електромобилност навлезе много сериозно и отговорно в новите европейски регламенти и директиви, които са задължителни за страните членки, защото всички заедно трябва да работим за спасяване на планетата – казва тя. – 30% от въглеродните емисии идват от транспорта. Въпросът е твърде сериозен и вече не може да спекулираме с това, че глобалното затопляне го е имало и преди. Учените направиха анализ на повишаването на температурите за 100 000 години.
Вярно е, че периодично има цикли на увеличаване на емисиите от въглероден диоксид и затопляне. Но винаги се стига до едно максимално ниво, а след това следва минимум, т.е. има флуктуация нагоре и надолу. Тревожното е, че през 1950 г. земята стига до един такъв максимум, но емисиите продължават драстично да се повишават – няма флуктуация надолу. Това представлява заплаха, защото вече не става дума само за стандартно отклонение. Изправени пред този катаклизъм, учени и политици започнаха да си сътрудничат в глобален аспект. За озонова дупка се говори по-усилено от 80-те години на миналия век. С годините се формира и политика срещу тази заплаха за планетата, която през 2000 г. става глобална. Същата година водородната енергетика е обявена за енергетиката на XXI век.“
Европейската водородна платформа се утвърждава официално през 2003 г. на световен форум с политици и учени от Европа, САЩ и Япония. През 2008 г.
се създава съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“, което е публично-частна инициатива на ЕС, индустрията и науката. Така започва организираната европейска политика за декарбонизация, като в нея има два основни стълба – транспорт и енергетика. В момента в България се работи интензивно в транспортния сектор. Европейските изисквания в тази насока са много високи, тъй като
вредните емисии не признават политическите граници.
България е в групата на първите 14 държави, които приеха водорода като алтернативно гориво и поеха ангажимента да въведат водородната електромобилност. До 2030 г.
у нас трябва да бъдат изградени над 10 зарядни станции и да се пуснат в експлоатация над 600 превозни средства на водород. Освен инфраструктурни са необходими и законодателни промени. Затова Министерството на регионалното развитие и благоустройството създаде работна група, която да изработи наредба за строежа и експлоатацията на водородните зарядни станции.
„Хубавото в случая е, че вече има определени политики за подкрепа на електрическите коли с батерии, които автоматично могат да се прилагат и за електромобилите на водород. Много е важно да изпълним в срок поетите пред ЕС ангажименти, тъй като в противен случай ще започнат санкции – подчертава проф. Владикова. – Тук ми се иска да уточня, че водородът не изгаря – колите на водород също са електромобили, подобно на електрическите коли. Те работят с горивна клетка, а другите – с батерии, повечето хора бъркат тези неща.“
Извън изпълнението на поетите политически ангажименти и вноса на електромобили на водород другият много важен момент е да се създаде и надгражда съответната експертиза. Затова учените търсят нишата, която да е перспективна и икономически изгодна за България.
„Не може да се състезаваме със силно развитите икономически страни, които произвеждат водородни автобуси и коли, но можем да осъвременяваме наличния транспортен парк – категорична е проф. Владикова. – Още преди 3 години тръгнахме с идеята за ретро фитинг на тролейбус, който може да се движи и с електричество, и с водород, без да е свързан с мрежата. Иска ни се да създадем експертиза в тази насока, за да можем да модернизираме стари превозни средства първо у нас, а защо не и в съседни държави. В момента идеята за ретро фитинг става много популярна в Европа, като акцентът се поставя върху ретро фитинг на влакове. Тази година ще има проект за маневрени локомотиви, в който ще се опитаме да участваме.Специализирането на България в създаването на хибрид между горивна клетка и батерия залегна в Националната рамка за политики за въвеждане на алтернативни горива и инфраструктура. Благодарение на националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за бита и транспорта“ на Министерството на образованието и науката вече реализираме на национално ниво идеята за ретро фитинг на тролей на Софийска община. Надяваме се до една година да можем да направим демонстрации с хибридния тролейбус. Парите по този проект се осигуряват от МОН. Но е важно след това и другите министерства и фирмите да подкрепят тази инициатива и да създадем предприятие за конверсия на големи транспортни съоръжения към нулеви емисии. Благодарение на финансирания от МОН проект „Съхранение на енергия и водородна енергетика“, като част от Пътната карта на инфраструктурите, започваме изграждането на киберфизична платформа за оптимизиране на системата батерия/горивна клетка – уникална и изключително полезна апаратура. Иновациите тръгват от науката, но науката трябва да предаде щафетата на бизнеса, което се надяваме скоро да се случи и в България. Атрактивното при използването на водорода в транспорта е, че той е свисока енергийна плътност и с едно зареждане за около 5 минути лек автомобил изминава 700 км. Това го прави перспективен за влакове, автобуси, тирове. Батериите не могат да покриват такива разстояния и са подходящи за мащабите на градско каране. Вече се работи по внедряването на водородните технологии в големите кораби и самолетите.“