Чл.-кор. проф. Христо Белоев – ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“, пред в. „Аз-буки“: Не правим никакви компромиси с качеството на образованието и науката

Интервюто взе Надя Кантарева

Г-н Ректор, позволявам си да започна с един по-общ въпрос поради изключителната Ви компетентност не само като учен, но и като човек, познаващ системата. В какво състояние е качеството на висшето образование у нас, и в частност в Русенския университет? Оказа ли се системата готова да работи изключително в онлайн среда, и то продуктивно и с марка за качество?

– Качеството на висшето образование трябва непрекъснато да се поддържа на високо ниво и като цяло за страната. А отговор на вашите въпроси се дават от акредитационните процедури и от Рейтинговата система на висшите училища. С промените в Закона за висшето образование, особено в частта му за акредитация на висшите училища и професионалните направления, се конкретизират много детайли по отношение качеството на висшето образование. Обективно измеримите критерии стават все повече, което предопределя възможността за по-обективна оценка.
В Русенския университет не се правят никакви компромиси по отношение качеството на образованието. Системата за качество непрекъснато се обновява с нормативни документи, правила и процедури. Неколкократно през годината правим цялостни одити на дейността си, както и одити в основните звена и катедрите.

Русенският университет много бързо пренастрои всички свои системи за работа в условията на извънредно положение. Благодарение на разработените и функциониращи и преди пандемията платформи успяхме само за дни след 13 март да започнем пълноценен онлайн учебен процес.
В момента той протича нормално, с високо качество и при голям интерес и активност от страна на студентите, като сме готови да приключим академичната година с онлайн семестриални изпити и дипломни защити. Изцяло онлайн се провеждат и заседанията на университетските органи за управление.
В собствената ни платформа за асинхронно обучение e-Learning Shell към днешна дата онлайн ресурсите по учебни дисциплини надхвърлят 1500, което е над 90% осигуреност на учебния процес. Решението на ректорското ръководство е до 30 май 2020 г. на Платформата да се публикуват лекциите и упражненията по всички дисциплини от учебните планове, с което Университетът ще придобие огледален образ във виртуалното образователно пространство, т.е. ще отговори на изискванията за виртуален университет.
Като обобщение, мога да кажа, че един от пътеводните знаци в развитието на Русенския университет е мисълта на видния американския философ и реформатор в образованието Джон Дюи: „Ако днес учим децата си така, както сме ги учили вчера, то ние ограбваме бъдещето им“. С аналогичен смисъл е и мотото на Университета – „С лице към знанието, младежта и бъдещето“. Тази устременост към дигиталното бъдеще и загрижеността не само за настоящите, а и за бъдещите студенти, ни стимулира да поддържаме тесни контакти и сътрудничество с партньори от висшите и средните училища в страната. Именно с цел да им бъдем полезни, преди дни отворихме виртуална библиотека по иновационни образователни технологии, включваща 20 кратки видеолекции в помощ при подготовката на учебния материал. Библиотеката е достъпна и от научния портал на МОН.

– Може ли да се говори за съществуването на научна школа в областта на иновационните образователни технологии в Русенския университет? Знаем, че Вашият университет винаги е бил отворен към академичната общност в страната и извън нея. Как споделяте ноухауто си с другите университети и училища?

– Определено можем да говорим за създадена от Русенския университет научна школа в областта на иновационните образователни технологии. Благодарение на успешно функциониращите в Университета Център за иновационни образователни технологии и Център за дистанционно обучение и техните практически разработки след обявяване на извънредното положение без сътресения преминахме към дистанционно обучение в двете му основни форми – синхронно и асинхронно. Изготвеният сравнителен анализ на тези две форми и неговото публикуване в социалните мрежи помогна за бързото ориентиране и на колеги от други висши училища.

С подкрепата на фондация „Русе – град на свободния дух“ Университетът реализира проекта „Русе – град на иновативните училища“. В него се включиха близо 1400 учители от 71 училища от региона, които се запознаха с образователните иновации, развивани и използвани в Университета.
Русенският университет инициира и ежегодно организира Национален семинар по е-обучение, който впоследствие прерасна в международна конференция по е-Learning. Нейният сайт се администрира от нас.
В последните години работим за интегриране на българското и европейското виртуално образователно пространство и за създаване на европейски мрежи. Русенският университет създаде и координира 4 последователни европейски тематични мрежи в областта на компютинга, последната от които включва 67 университета от 35 страни. Натрупаният опит намери своята реализация в мащабен проект за модернизация на висшето образование в Централна Азия (2019 – 2022), в който се включиха по три университета от Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, а също и техните министерства на образованието и науката.

Една от последните разработки на Университета – „Визия за университета на бъдещето“ – е представена пред учители, директори, преподаватели и учени от БАН и срещна пълна подкрепа.
Тук бих могъл да повторя думите от наш текст, публикуван в медиите, на тема „Образованието – накъде след пандемията“. В него се казва, че единственият начин да запазим авторитета си като институция, е, ако след пандемията не се върнем към предишната страница, а отидем на следващата, на която е смесеното обучение – разумна комбинация между традиционното и дистанционното обучение. И ако дигитализираме традиционното.

– А в науката? Едва ли днес можем да говорим за експерименти на изследователите. На какво залагат учените – на теоретичните анализи, на подготовка на научни публикации, писане на учебници, създаване на онлайн курсове, които оттук нататък тепърва ще се развиват…?

– Профилът на университетския учен е доста комплексен. Той е ангажиран с всичко това, което изброявате – преподавателска работа, създаване на учебни пособия, публикационна активност. Голяма част от времето му е посветена на студентите и докторантите и на съвместната изследователска дейност с тях. Инвестицията в младите хора и запалването на изследователското пламъче у тях е инвестиция в бъдещето на България. Неслучайно Русенският университет има много успешни випускници, ръководители на големи иновативни компании, които са се изградили като професионалисти именно чрез съчетаването на науката и практиката.

Както вече казах, дигитализацията на образованието е без алтернатива. Същото се отнася и за университетската наука. Чрез многобройните проекти и тематични мрежи, в рамките на които работим от дълги години, сме натрупали богат опит за виртуален обмен на научни резултати, за съвместни разработки с партньори от страната и чужбина и съвместни публикации. В същата посока работим и с нашите студенти. Фактът, че все повече Еразъм студенти от западноевропейски университети избират Русенския университет за своя период на мобилност, е показателен за нивото, което поддържаме в образователната и изследователската работа със студентите и докторантите.

– Създаден преди 75 години като Висш институт по механизация на селското стопанство, днес РУ е университет от класически тип. Какво спечели и какво загуби от това? (Какво казва Рейтинговата система?)

– Тази година, на 12 ноември, Русенският университет ще отбележи своята 75-годишнина. В своето дълголетно развитие той е преминал през промени и трансформации, но винаги с изпреварващи стъпки и поглед към бъдещето. Сега нашият университет е не само класически и многопрофилен, но също така предприемачески, иновативен и ангажиран, ако се позовем на концепцията за еволюционното развитие на един университет.
С други думи, Русенският университет вече отдавна не е само „фабрика за знания“, а университет със силен научен и творчески потенциал, който създава иновации и технологии в полза на регионите, които обслужва. Чрез това Университетът добавя стойност за регионалната и националната икономика и непрекъснато доказва ангажираност към потребностите на обществото.
Ако се обърнем назад в годините, ще видим, че РУ, като първото извънстолично висше техническо училище, има сериозни и безспорни постижения в областта на техническите науки, получили признание в страната и чужбина. В настоящия момент инженерната „запазена марка“ е наше предимство. Заедно с останалите области на висше образование, в които сме се доказали в продължение на над 30 години – право, политически науки, администрация и управление, икономика, педагогически науки, обществено здраве и здравни грижи, национална сигурност – Русенският университет удовлетворява по най-добрия начин потребности на младите хора от Русе, Разград, Видин, Силистра, Дунавския регион и Северна България.

Рейтинговата система на висшите училища в България ни поставя в конкуренция с нашите добри партньори. Но всяко състезание има положителни страни – мотивира ни за още по-високи постижения, кара ни да се равняваме по най-високите европейски стандарти. Неслучайно Русенският университет е един от малкото университети в България, взели участие в новата европейска рейтингова система U-Multirank. Резултатите ни от това участие в няколко издания на системата са повече от отлични.

– Славите се с това, че ангажирате студентите си със задачи с практическо приложение в регионалната икономика. Бихте ли конкретизирали? Може ли да се каже, че това е политика с една по-дългосрочна визия – не само да се привличат студенти, но вече като специалисти да останат и да работят за икономическото развитие на региона?

– Русенският университет е ангажиран силно с икономическото и социалното развитие на регионите, които обслужва. В този смисъл, за нас е абсолютен приоритет да създаваме професионалисти, които да останат да работят в своите региони и да гарантират техния просперитет. Такава е дългосрочната политика на Университета, която рефлектира на първо място в образователното съдържание и неговата прагматизация, т.е. обвързването му с реалните нужди на практиката. На второ място, стремим се студентите да бъдат въвлечени в реални работни процеси. Това става чрез изграждане и поддържане на дългосрочни и непрекъснати отношения с работодателите, за да можем да осигуряваме на студентите необходимите практики и стажове. Не е лека задача да мотивираме младите хора да припознаят своето бъдеще в региона, но фактът, че почти няма институция или компания в Русе, в която да не работят наши възпитаници, ни убеждава в успеха на мисията ни.

Не на последно място, бих искал да спомена още една форма на работа, насочена към ранната професионална ориентация и успешната реализация на нашите студенти – това е възможността за участието им в създадените повече от 20 професионални клуба в Университета: по иновации в транспорта, роботика, електроника, екология, предприемачество и др. В тези клубове те създават и изработват реални обекти и прототипи. Например в двата клуба по иновации в транспорта, в които са привлечени повече от 60 студенти, ежегодно се конструират и създават прототипи на автомобили, задвижвани с електрическа батерия и водородна клетка, и с тях се участва в международното състезание „Шел еко маратон“. Професионалните клубове в Русенския университет функционират като истински творчески лаборатории.
– Каква е Вашата преценка за изпълнението на Ос 1 на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“? Къде е Русенският университет в центровете за върхови постижения и тези за компетентност?

– Както знаете, Приоритетна ос 1 е основният ресурс за технологично развитие и научни изследвания в този планов период. Самата програма е инструмент за модернизация, дистрибуция и специализация на научните инфраструктури в съответствие с европейските стандарти. Нейните резултати имат пряко отношение към взаимното признаване на постигнатите резултати в научноизследователската работа и към интернационализацията на изследователските звена и техния труд.

Към настоящия момент Русенският университет е партньор в проект, свързан с изграждането на разпределена научна инфраструктура на Център за върхови постижения – „Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ (УНИТе). В рамките на този проект е закупена апаратура на обща стойност 300 000 лв. Само преди дни – на 4 май, се откри строителната площадка за реконструкция и изграждане на сградата на Центъра в Русе. Процедурата е на обща стойност 656 268 лв. и се очаква да бъде завършена в края на септември. Подготвят се и процедурите за закупуване на останалата част от технологичното оборудване за 5 специализирани лаборатории на стойност 1 200 000 лв.
Участваме и в проект за Център за компетентности – „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“. В момента закупеният сървър по Проекта се използва и за работа на платформата за провеждане на онлайн обучение и изпити.

– Русенският университет наложи политики за трансгранично сътрудничество в област-
та на образованието и науката. Безспорно е влиянието му в Дунавското партньорство. Какви са следващите стъпки в това отношение?

– Русенският университет наистина оползотворява по най-добрия начин предимствата на своето географско положение в трансграничния регион и Дунавското пространство. Успяхме да развием силен проектен потенциал и извоювахме лидерски позиции в трансгранични проекти и други проекти с европейско финансиране – повече от 200 такива проекта за последните 5 години.
Още по-важно е, че превърнахме трансграничното партньорство с колеги от Румъния, Сърбия и целия Дунавски регион в наш стратегически приоритет и посока за развитие в науката, изследванията и иновациите. Многобройни са доказателствата за научния и иновационния принос на Русенския университет към развитието на Дунавския регион – участието ни в Дунавския трансферен център, в създаването на Бяла книга за Дунавския регион по проект в рамките на Дунавската стратегия, организирането на международни научни конференции на дунавска тематика. Включително мащабната конференция по инициативата „Дунав – Меконг“ през 2016 г. и конференцията „Устойчиво развитие на Дунавския регион“ с участието на президентите на България, Австрия и Румъния през 2018 г. в рамките на Българското председателство на Европейския съвет. Неведнъж Русенският университет е съорганизатор и домакин на трансгранични форуми на най-високо равнище, последният от които се проведе през януари 2020 г. във връзка с новата програма за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“.
Това, което предстои, е свързано с най-новия ни одобрен проект 5D Alliance 2019 – 2028, предвиждащ създаването на изследователски инфраструктурен комплекс без аналог в България и в Дунавското пространство, както и с проекта за Дунавски дигитален хъб. Продължава и работата ни по вече одобрени трансгранични проекти, чийто фокус е дигитализацията на обекти и процеси в трансграничния регион.

– И не на последно място, по една от темите на деня – кандидатстудентската кампания в Русенския университет.

– Приемаме студенти в акредитирани 50 бакалавърски и над 100 магистърски програми, както и докторанти в 50 научни специалности. Тази година кампанията за прием на студенти се провежда при необичайни условия – в пандемична обстановка, която ни накара много бързо да адаптираме всички процедури. Както учебният процес, онлайн протича и кандидатстването, явяването на предварителни изпити и записването на кандидатите. Убедихме се, че бъдещите студенти са напълно готови за това предизвикателство. Радваме се, че когато ги посрещнем в университета, ще можем да им осигурим модерна, високотехнологична среда за обучение, изграждане на качествени и практически приложими знания и умения, които отговарят на техните очаквания. И не на последно място – студентски живот, наситен с възможности за изява в клубове по интереси: професионални, културни и спортни.
В Русенския университет е създадена много добра организация за онлайн процедури и не поставяме под съмнение нито успешното приключване на учебната година, нито кандидатстудентската кампания и приема на студенти.

Свързани статии:

Трябва да знаем какво правят децата ни в Мрежата Делото на Светите братя променя коренно европейската писмена култура Н.Пр. Армен Едигарян – извънреден и пълномощен посланик на Република Армения у нас: Арменците в България са неразделна част от българското общество Възприемане и оценка на текст – реално интервю и интервю с изкуствен интелект