Споделянето на знания е решаващо

Проф. Ана Пройкова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет е член на научния комитет на Европейската комисия SCHEER 2016 – 2021, 2021 – 2027, заместник-председател на Научния комитет по нововъзникващи и идентифицирани здравни рискове към Европейската комисия, председател е на стратегическата група DIGIT (данни, изчисления и дигитални инфраструктури) на Европейския стратегически форум за изследователски инфраструктури, делегиран представител на СУ „Св. Климент Охридски“ в международната асоциация „Европейски облак за свободна наука“ (EOSC), както и ръководител на Лабораторията по високопроизводителни изчисления в „София Тех парк“.
Алиансът за изследователски данни (Research Data Alliance – RDA) е международна организация, създадена през 2013 г. от Европейската комисия, Американската национална научна фондация, Националния институт за стандарти и технологии и Австралийския департамент за иновации.
„Основната идея е била структурата на организацията да е на принципа от долу нагоре – в нея членуват колеги от университети, изследователски организации, библиотеки, които смятат, че през XXI век научните данни трябва да се споделят в по-широк формат – казва проф. Ана Пройкова. – Особено когато много от собствениците на информационни бази данни и техните списания започват да изискват солидни суми за тяхното поддържане. Никой не възразява да им се плаща, защото това не е евтина дейност, но пък достъпът става все по-ограничен, тъй като контролът върху разпространението на научните данни от страна на собствениците е много силен. Давам пример – когато напиша научна статия и я пратя в списание, подписвам договор за трансфер на авторски права. Така от момента, в който е публикувана, статията става собственост на списанието.
И ако някой иска да я прочете, а неговата организация няма достъп до списанието, дори нямам право да му я дам във вида, в който е публикувана. Затова е било важно да се намери начин за споделяне на резултатите.“
Когато Европейският съюз се ангажира с Алианса за изследователски данни, Европейската комисия решава да финансира проекта RDA 4.0 Europe (по примера на индустрия 4.0). Целта е да се поставят основите на европейски звена, които да споделят идеята за свободно разпространение на данни и да станат говорители на отворената наука. След конкурса за този проект 9 държави получават средства за тяхното изграждане. Тогава се поставя началото на една нова схема, която ЕС прилага от 5 години – т.нар. каскадни грантове. При тях парите се дават на един основен получател и той подписва договор с ЕК, че редовно ще прави
вътрешни конкурси за привличане на нови участници в проекта. След първата и втората вълна на разширение от 9 държавите, в които има такива звена, стават 19. Третата вълна обхваща и България и вече 22 страни в ЕС са част от проекта RDA 4.0 Europe. Целта на националното ни звено (национален възел на Алианса), с домакин Факултета по математика и информатика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е да подкрепя и координира участието на български институции, организации и индивидуални членове в Европейския и в Международния алианс за изследователски данни.
„Ние отчетохме участието си в този проект през октомври 2020 г. – уточнява проф. Пройкова. – Но когато сключвахме договор за създаване на Националното звено (възел), написахме, че се задължаваме в рамките на 10 години със свои средства да продължим неговата работа. В него индивидуални членове са десетки души, но и НАЦИД като организация, както и дирекция „Наука“ на МОН. Дейностите на RDA-BG са насочени към популяризиране на концепцията за отворена наука, както и за приобщаване на нови институции към общността на изследователите, произвеждащи научни резултати. Всеки, който има финансиран европейски проект, трябва на ниво допустимост да публикува отворено своите резултати. Ако има заявка за патент, това не е допустимо ниво. При сключване на договор по проект на Европейския съюз Софийският университет има право при подписване на документите да опише на какво ниво публикуваните данни стават отворени веднага, кои ще бъдат отворени за достъп след една година. Част от научните списания посочват такъв срок за възможността да се разпространяват от авторите на публикуваните статии. Ако има заявка за патент, обикновено се изчаква утвърждаването му и след това се публикуват данните за широката научна област. На страницата на RDA-BG даваме информация за промяната в регулацията на европейските конкурси с влизането в действие на Рамковата програма „Хоризонт Европа“.“
Преди приключването на проекта RDA 4.0 Europe участниците в него попълват въпросник как виждат бъдещето на съответното звено на Алианса за изследователски данни.
И един от въпросите е какъв ще бъде юридическият статут на тези звена. На европейско ниво 4 звена се регистрират като юридически лица – във Франция, Италия, Норвегия, Швеция.
В България членовете на RDA-BG решават организацията да остане с домакин Софийския университет.
„Аргументът ни беше, че звеното (националният възел) няма самостоятелно финансиране, а Университетът разполага с човешки ресурси, които се подкрепят на проектен принцип, за да работят за разпространение на инициативите на Алианса и на националните инициативи за отворена наука – казва проф. Пройкова. – В Алианса за изследователски данни е проф. д-р Кирил Симов от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН – координатор на инфраструктурния проект КЛаДА-БГ: мрежа от свързани отворени знания, национален координатор на европейската инфраструктура CLARIN; д-р Димитър Илиев – Софийски университет, национален координатор на Европейската дигитална инфраструктура за изкуства и хуманитаристика (DARIAH); Добромир Добрев – Софийски университет, клъстер култура, творчество, приобщаващо общество, Х рамкова програма „Хоризонт Европа“. Това са част от големите европейски научноизследователски инфраструктури, които се наблюдават от Европейския стратегически форум за изследователски инфраструктури (ESFRI), в който съм национален делегат от 2007 г.
Принадлежността на членовете на RDA-BG е към различни институции (Софийски университет, БАН, НАЦИД, МОН), но през Националния възел се преплитат и свързват отворената наука като концепция и по линия на Алианса, и през българския отворен портал за наука, управ-
ляван от НАЦИД и дирекция „Наука“. Отделно Софийският университет е пълноправен член с пълно право на глас в създадената през декември 2020 г. Асоциация на Европейския научен облак – European Open Science Cloud (EOSC) Association. EOSC се организира от няколко години.
Националният план за развитие на инициативата за отворена наука в Република България (2021 – 2025) е основен документ, който насочва работата на RDA-BG, а документите на Асоциацията на Европейския облак за наука, в голямата си част са изготвени от 22 национални възела на RDA Europe 4.0.
„Всички държави със звена (национални възли) на Алианса за изследователски данни са и първите повикани в новия облак (EOSC) и това е естествено – уточнява проф. Пройкова. – Тези държави имат мрежа, хората се познават, имаме връзки с националните структури, които определят политиките. Искам да подчертая още нещо – отворената наука не е безплатна. Има се предвид, че получаването на научното знание е вече платено от проекти, финансирани от Европейския съюз или от Фонд „Научни изследвания, затова и резултатите от проектите трябва да са свободно достъпни. А не данъкоплатците читатели и потребители да плащат втори път за този достъп.“
Като пример за ползата от
отворената наука проф. Пройкова посочва научното сътрудничество, свързано с ковид пандемията. Три от националните звена в Алианса за изследователски данни правят мрежа – т.нар. отворен портал за данни за ковид. Българското звено участва в разпространението на документ, който се нарича Декларация за достъп до данни, свързани с ковид. Порталът е открит през април 2020 с призив за широко участие – т.е. за споделяне на данни. За тази цел данните трябва да са на английски и да отговарят на няколко принципа – да бъдат лесни за намиране, достъпни, повторно използваеми и със стандартизиран формат.