Чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков, министър на образованието и науката: Не може да има качествено висше образование без наука и изследвания

Основният мит, който оборва Националната карта, е, че България има прекалено голям брой университети. Не България, а София има много на брой висши училища

Николай Денков е професор по физикохимия, доктор на науките в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на над 160 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Ръководил е над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Специализирал е в Япония и в Швеция. Работил е като водещ учен в изследователски институти в САЩ и Франция. Носител на голямата награда „Питагор“ на МОН, на почетния знак със синя лента на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2013 г.) и на голямата награда на СУ „Св. Кл. Охридски “ (2016 г.) за високи научни постижения. Член-кореспондент на БАН в секция химически науки (2018 г.). Служебен министър (2017 г.) и заместник-министър на образованието и науката (2014 – 2016 г.).

Интервюто взе Татяна ДИКОВА

Г-н Министър, дори неспециалистът знае, че наруши ли се балансът между елементите в една конструкция, то тя е в риск. Дисбалансът, регистриран в проекта на Национална карта на висшето образование в Република България, поставя ли в риск системата?
Какво трябва да се направи в спешен порядък и най-вече как да се направи?
– В Националната карта на висшето образование е регистриран дисбаланс по обективни показатели. Например сравнява се броят на завършващите средно образование с броя на студентите в съответния район, както и броят наети специалисти с броя на завършилите студенти. Особено в Северозападния район се вижда много ясно, че има липса на висше образование. Нито младите хора има къде да учат, нито бизнесът и администрацията могат да намерят квалифицирани специалисти. Подобна е ситуацията и в Югоизточния район, но в много по-малка степен. Имаме качествена разлика между районите за планиране, като най-голяма е тя между Югозападния и Северозападния.
Какво трябва да се направи в спешен порядък? Да се приеме картата, т.е. да се съгласим, че това са данните и числата, и веднага след това да започне разговорът как да премахнем тези дисбаланси. Разбира се, най-чувствителен е въпросът за Северозападния район, където проблемът е и най-голям. Но всеки знае, че за да се създаде едно висше училище, се изискват време, инвестиции и най-вече преподаватели. Необходимо е време, за да се изясни как да се балансира районът.
Лично аз смятам, че трябва да се използват наличните там филиали на висши училища. Но да има и по-общ подход, чрез който ясно да се дефинират нуждите на района по професии. След това да се види как съществуващите висши училища в страната, които предлагат образование с високо качество, да доразвият филиалите и да подпомогнат създаването на регионално висше училище по специалностите, от които има нужда.

– Стратегията за развитие на висшето образование предлага мерки за пълноценно включване на ВУ в стратегическото развитие на регионите. Един добър пример?
– Може би най-добрият пример е Пловдив, където от години се води много добър тристранен диалог между местната власт, висшите училища и бизнеса. Тук голяма роля играе и „Тракия икономическа зона“, където има и най-голяма необходимост от специалисти.
Друг положителен пример е София-град, където имаме много голям набор от специалисти, а оттам и много добре развит бизнес в почти всички направления. Но като че ли с това свършват успешните примери.

– Логично ли е да се мисли за едно по-тясно профилиране на висшите училища? Засега идеята те да се съсредоточат в развитието на силните си страни, си остава по-скоро само апел.
– Всъщност във всеки район имаме нужда от един широкопрофилен университет и от няколко специализирани висши училища. Но в никакъв случай широко-
профилните и специализираните висши училища не бива да се противопоставят. Те се допълват.
Процесът на изчистване на профила на всяко висше училище започна преди няколко години. Приемът бе намален, а на някои места дори бе спрян, когато не съответстваше на профила на висшето училище и качеството в съответното направление не беше особено добро. Да си припомним икономическите специалности в някои инженерни висши училища.

– Как се доказва каква „принадена стойност“ има едно
висше училище за даден район? Стратегията за развитие на висшето образование предлага мерки за пълноценно включване на ВУ в стратегическото развитие на регионите.
– И в момента имаме показатели, свързани с реализацията на национално ниво. Чисто технически този анализ може да се прави и на регионално ниво.
С други думи, нека погледнем каква част от студентите се реализират в съответния регион, и оттам да се види доколко висшите училища играят ролята на хъб за развитие на кадрите му.
В Националната карта има достатъчно данни, които ориентират какво се случва с всяко висше училище в региона.

– Къде е тънката граница между националния и регионалния интерес?
– Според мен всяко висше училище задължително трябва да бъде важно за региона. А ако е с достатъчно високо качество, то ще бъде важно и за цялата страна. Ако е още по-добро и се интегрира в европейските мрежи, то може да отиде и на още по-високо ниво.
Но това са етапи на развитие, които не се случват за година-две. За да се отиде на по-високо ниво, трябва да има качествени кадри и мащаб, за да се покрият по-високите изисквания.

– Какви митове и легенди оборва Националната карта за висше образование?
– Основният мит, който тя оборва, е, че България има прекалено голям брой висши училища. Не България, а София има много на брой висши училища. Ако извадите столичните висши училища от националната мрежа, ще видите, че тя даже има по-малко висши училища, отколкото други европейски страни със сходни мащаби. Но силната концентрация в София на фрагментирани висши училища е нещо, което със сигурност трябва да се отчете.

– Има ли шанс да се сложи ред в това кой може да предлага докторски програми и как да се финансират те? По-добре от мен знаете, че по света има практика докторантури да се обявяват в рамките на изпълнението на един проект и от него се плащат стипендиите на докторантите.
–Имаме ясна дефиниция кой може да обучава докторанти. Това са акредитираните висши училища.
Проблем е, когато се появят проекти с възможност за финансиране на докторантури, защото законът не предвижда „проектни докторанти“, както аз ги наричам. В момента работим по
промени в Закона за развитие на академичния състав, които да позволят да се зачисляват „проектни докторанти“ – те да могат да бъдат назначавани по всяко време на годината след съответния конкурс и да бъдат финансирани от проекта.

– Съдбата на филиалите на българските университети зад граница. Кой упражнява контрол? Те могат да помогнат, но и да навредят на имиджа на българското висше образование.
–Българската страна следи дали се спазват нашите закони. Нормативната база за контрол върху тези филиали не е много добре развита, но ние трябва да спазваме закона такъв, какъвто е.
Определени ангажименти има и приемащата страна. Например в България никое висше училище не може да издава диплома на българска територия, ако специалността няма акредитация по нашия закон.
С други думи, трябва да се съчетаят нашият контрол върху тези филиали и контролът на приемащата страна, за да е сигурно, че се изпълняват законите и на двете страни.

– Преди дни съобщихте, че в Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени средства за пет години напред за развитие на изследователски университети. Колко университета могат да получат такъв статут на първо време? Накратко за методиката на определяне?
– Методиката се базира на обективни показатели, които могат да бъдат проверени във всеки един момент – от наличните международни бази данни, за да няма никакво съмнение доколко са достоверни. Могат да бъдат проверени и по счетоводна линия, например чрез средствата, свързани с договори. Документиран е и броят успешно защитили докторанти и доктори на науките. Всички показатели се измерват за последните четири години.
Подчертавам, методиката се базира изцяло на обективни данни, които могат да бъдат проверени.
Колко могат да бъдат изследователските университети? Нека изчакаме резултатите от публичното обсъждане на методиката. Тя трябва да бъде приета, за да я приложим. Но мога да припомня препоръките на експерта от ЕК проф. Люк Соте, който направи преглед на научната система в България. Мнението му е, че у нас има място за 7 – 8 изследователски университета.
Медиите тогава го представиха, че е казал, че са ни необходими 7 – 8 университета. Това не е вярно. От презентацията му стана ясно, че говори за 7 – 8 изследователски университета, а останалите трябва да са образователни.

– Изследователски университет – завинаги?
– Според ЗВО техният статут се проверява на всеки четири години и ако не отговарят на критериите, могат да изпаднат от списъка на изследователските университети.

– Ще се отдръпне ли държавата от финансирането на науката в другите висши училища и те, стремейки се да влязат в лигата на изследователските, да станат по-активни в програмното и в проектното финансиране?
– Винаги съм се борил да има финансиране на науката във всяко висше училище. Според мен качествено висше образование без наука няма. Въпросът е по какви критерии се отпуска финансирането и за какво.
Очаква се изследователските висши училища да подготвят и представят програми за развитие. В тях ще влизат фундаменталната и приложната научна дейност на много високо ниво, както и иновациите. Финансирането на изследователските университети ще бъде много по-голямо от това, което досега са получавали за научни изследвания.
Ще направя всичко възможно при подготовката на бюджета за следващата година да бъде увеличено финансирането за наука и на останалите висши училища. Но с условието, че то трябва да бъде свързано с резултатите от научната им дейност. Оценките за научната дейност ще бъдат използвани, за да може тези, които са работили по-добре, да получат по-голямо финансиране за наука.
Необходимо е увеличаване и на средствата за програмното и проектното финансиране.
– 48 млн. лв. за научни комплекси от НПКНИ, приблизително 230 млн.лв. по ОПНОИР
за изследователски центрове (върхови постижения, компетентност), национални програми за наука, ФНИ, 165 млн.лв. от Плана за развитие. Вече имаме ли примери как този финансов ресурс води до консолидация на научния ни потенциал? Макар че ос 1 на Оперативната програма сякаш не постигна заложените цели?

– Първа ос на Оперативната програма осигури пари само за научна инфраструктура и в това е проблемът. Не може да се очакват големи научни резултати, когато има финансиране само за инфраструктура.
– Да, научните изследвания изискват инфраструктура. Но изискват и назначаване на млади учени, мотивиране на опитните изследователи.
В преговорите с ЕК през 2014 г. българската държава пое ангажимент да увеличи значително националното финансиране за наука, за да допълни липсващите средства. Със Стратегията за научни изследвания 2017 г. българската държава отново потвърди този свой ангажимент.
В Стратегията има таблица, която прогнозно показва по години как трябва да нарастват средствата от бюджета за научни изследвания. Ние сме много далече от обещаното и на българските учени,
и на ЕК. Затова случващото се не е изненада.
И все пак, има напредък, макар и скромен. В момента, в който започна да се отчита напредъкът в научните изследвания, висшите училища повишиха значително научната продукция – близо два пъти за по-малко от 5 години.
В центровете за върхови постижения и за компетентност за първи път учени от различни институции започнаха да работят заедно по националните програми, за да решават общи задачи. Те си разпределят работата така, че да се постигне верига на добавена стойност в хода на научното изследване. Това отдавна не се е случвало в България.
А дали ще бъде използвано в пълния му капацитет? Да, когато има достатъчно средства, които да отидат за самите научни изследвания и за мониторинг на получените резултати.
Откъде ще дойдат тези средства? За изследователските университети – от Плана за възстановяване и устойчивост. А от новата Оперативна програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация – за центровете за върхови постижения и за компетентност.

– Ще бъде ли полезно на бъдещите изследователски университети постигнатото дотук?
– И бъдещите изследователски университети, и бъдещото развитие на центровете за върхови постижения и за компетентност ще стъпят изцяло на вече създадената инфраструктура. Вече имаме много добри лаборатории, за които допреди няколко години само мечтаехме.
Въпросът е навсякъде в тези лаборатории да влязат млади хора. Те да бъдат ръководени от опитни учени. Само така изградената вече инфраструктура ще се използва на сто процента.