Най-старият научен институт у нас е създаден с царски указ
Създаден преди век с указ на цар Борис III, днес Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН е най-голямата научна организация в областта на археологията в Югоизточна Европа. На тържеството по повод юбилея присъстваха вицепрезидентът Илиана Йотова, заместник-министърът на образованието и науката проф. Нели Косева, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски и други.
Любопитен факт е, че при създаването на Археологическия институт в него има само 4 души на щат – директорът, секретарят, домакин-счетоводителят и библиотекарят. Това каза в своята презентация проф. Анелия Божкова – председател на научния съвет към НАИМ. Хората, участвали в дейностите на Института, са били неговите членове, които са редовни, дописни (днес член-кореспонденти – б.р.) и почетни. Те не само не са получавали заплащане за своя труд, но са внасяли и членски внос. Той не е бил никак малък и е добавял сериозна сума при формиране бюджета на Института. Проф. Божкова се спря на академичното израстване на членовете на Института, приносите на българските археолози в европейската наука. Тя подчерта, че през последните две години сред учените в Института, публикували свои изследвания в издания с импакт-фактор, преобладават младите учени. Това дава увереност, че високите стандарти, заложени от основателите на НАИМ, ще бъдат следвани и развивани, подчерта тя.
Институтът е включен в състава на Българската академия на науките през 1947 г., а през следващата година с постановление на Министерския съвет е обединен с Народния музей в една институция под името Археологически институт с музей. Днешното име на институцията е определено на Общо събрание на БАН през 2007 г.
Националният археологически институт изследва материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ век. Той е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България. Структурата му включва няколко секции: „Праистория“, „Тракийска археология“, „Антична археология“, „Средновековна археология“, „Нумизматика и епиграфика“, „Интердисциплинарни изследвания“ и „Археологическа карта на България“, и два филиала – в Шумен и във Велико Търново, създадени през 70-те години на XX век с решение на Министерския съвет и с основна цел проучвания на старите български столици.
„100 години са достоен юбилей, но за археологията, която борави с векове и хилядолетия, те са просто миг. И все пак, в този прекрасен за нас миг се е случило много. Имаме с какво да се гордеем. Имаме самочувствието да погледнем с удовлетворение назад към това, което е направено, но и с увереност и оптимизъм да погледнем напред, към това, което все още не сме открили – заяви директорът на Института доц. д-р Христо Попов. – Работата на НАИМ е позната на българската общественост най-вече с изложбите, които представяме в Археологическия музей. Основната дейност на институцията обаче остава скрита за нашите зрители. Институтът организира и ръководи методически всички теренни проучвания на територията на страната, в това число планирани и спасителни разкопки. Всички проведени в страната теренни археологически проучвания се отчитат в структурата на НАИМ.
С всяка следваща година броят на проектите ни се увеличава и придобиваме огромен обем от информация, която обработваме, анализираме и популяризираме. Работим с институции и организации, които ни подкрепят, партнират и финансират. Смело мога да се похваля, че в последните години постигаме много високи професионални стандарти и заслужено оправ-
даваме званието „най-голямата научноизследователска институция за археология в Югоизточна Европа“.
Предпочитан партньор на чуждестранни университети и центрове
Националният археологически институт е предпочитан партньор на чуждестранни университети и изследователски центрове в цяла Европа, Япония и Канада. Съвместно с тези институции са осъществени множество международни проекти по опознаване и опазване на европейското културно-историческо наследство по българските земи, някои от които продължават и в момента. Сред най-интересните международни проекти е този за праисторическото рударство и металургия по Югоизточното българско Черноморие. Той се финансира от Немския научноизследователски институт в рамките на договор между НАИМ – БАН, и Университета „Еберхард Карл“ Тюбинген. Проучванията показват голямото значение на рудните суровини за развитието и просперитета на Странджанския регион в миналото. При анализа на данните е установена сложна организация на добива на метали през Античността. Тогава около най-богатите медни рудници са изградени съоръжения за добив на метал и крепости за тяхната охрана.
Инициатива за проучване на златния път през Балканите от бронзовата епоха и на рудника Ада Тепе е осъществена съвместно с Института за източна и европейска археология (OREA) при Австрийската академия на науките и с участието на учени от Католическия университет в Льовен, Виенския университет, Лабораторията в Манхайм и ИМК – БАН. Проектът включва теренна работа, лабораторни изследвания, конференция, изложби и научни публикации. Бронзовата епоха е време на създаване и разпространение на нови технологии и идеи, време на нараснало търсене на суровини – мед, калай, злато, сребро, сол, кехлибар и др. В Близкия изток, Средиземноморието и в цяла Европа възникват и се разрастват производствени и търговски мрежи, а днешните български земи винаги са се намирали на кръстопът. Проучванията разкриват ролята и значението на българските земи в този динамичен като културни процеси период.
Анализите на скелетни останки от бронзовата и късната желязна епоха поставят изследванията на ново, мултидисциплинарно ниво на проучвания. Въз основа на тези съвместни интердисциплинарни подходи се правят опити за реконструкция на археогенетиката на населението от тези периоди.
Съвместен проект между НАИМ и Хелзинкския университет има за основна цел изследване на промените, случили се в Европа преди около 5000 години, чието отражение е видимо и днес в генетичното ни наследство, социалната организация и европейските езици. Проучванията са фокусирани върху ямната култура и най-вече западната част от огромния ареал на нейното разпространение
(в райони, разположени в днешните Румъния, България, Сърбия и Унгария). Освен изследване на погребалните практики и материалната култура се правят анализи в областта на биологичните, генетичните, биоантропологичните науки, както и изотопни анализи.
Изследване на човешки скелетни останки от т.нар. „необичайни погребения“ в ямни светилища от късножелязната епоха в Тракия е съвместен проект между НАИМ – БАН, Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН, Института за изучаване на човешката история „Макс-Планк“ (MPI – SHH) и Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ (MPI – EVA) и на Катедрата по археология към Университета „Саймън Фрейзър“
– Ванкувър, Канада. Тази година проектът става част от по-голям проект, финансиран от Европейския научен съвет. По този начин се разширяват научният фокус и проблематиката му, като той се свързва с археогенетичното изследване на европейските популации през желязната епоха.
В момента се правят и интердисциплинарни изследвания на бял мрамор и каменни кариери в Римска Тракия,
съвместно с археологическия институт на Австрийската академия на науките. Те имат за цел да проучат добива, транспортирането, търговията и използването на белия мрамор през I – III век. Разглеждат се подробно
данните за местните ресурси и вносът на материала в съответствие със засиления процес на урбанизация в провинцията от началото на II век. Проектът включва и изследването на различни типове мраморни артефакти от Тракия от сферата на архитектурата, изкус-
твото и епиграфиката. Те позволяват да бъде представен широкият спектър на употреба на белия мрамор.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg