Учене и навик

Марияна Цибранска-Костова*

Думите уча, учител, ученик съществуват още в старобългарски. Тяхното пряко и преносно значение не се е променило от миналото до съвременността. Но в старобългарската лексикална система има и други глаголи, които назовават една от основните човешки дейности – ученето, обучението, свързана с придобиването на знания за действителността или с овладяването на морално-етични норми.
Такъв глагол е навыкнѫти в св. вид. Той означава
‘да науча, да разбера нещо’. Същият корен живее в съвременната дума навик, която е разширила значението си, за да назове постоянния и устойчив начин на действие, придобит чрез повторение. Навик днес употребяваме и с едно второ значение, което пази неразривна връзка със старобългарското, а именно: ‘придобито трайно умение за извършване на нещо’. Ясно е, че това се постига с усърдна практика и постоянство. В учебния процес много често използваме думата навик в мн. число, например: Точно в тези първи години детето изгражда навици за учене. Навиците стават втора природа на индивида. Думата навик в българските диалекти назовава нещо установено и постоянно, каквото е обичаят.
В активния словен фонд на съвременния български език и неговите диалекти присъстват още глаголите навиквам, навикна ‘придобия навик’, привикна, словосъчетанията изграждам, придобивам, създавам навици, превръщам в навик и др. Те прокарват мост между знанието и начините за неговото постигане. Следователно между двете думи с различен звуков състав учене и навик има историческа връзка.
Да превърнем ученето в навик!

*Д.ф.н. Марияна Цибранска–Костова e професор в Секцията за история на българския език в Института за български език при БАН.