Опазват хербариум със 100-годишна история

Образците в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН се подлагат на минус 20 градуса срещу насекоми вредители

Нискотемпературната камера подпомага съхранението на образците в Хербариума на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Съвременната апаратура се използва за пръв път в Българската академия на науките и е финансирана от Националната пътна карта за научни инфраструктури.
„Хербариумът е най-богатата и най-представителната научна колекция за флората на България и Югоизточна Европа – казва проф. Светла Банчева от Института. – Съдържа около 200 000 образеца. В колекцията се съдържат почти всички видове от флората на България, на съседни страни и държави от Европа и други континенти. Хербариумът има повече от 100-годишна история. Най-ценната колекция в него е типусната. Това са онези растения, върху които са описани за първи път за науката определени видове и подвидове. Фактор, който пречи на дълготрайното им съхраняване, е развитието на видове бръмбари.
С този голям проблем можем да се справим с изграждането на нискотемпературната инсталация, в която периодически да бъдат замразявани при ниски температури хербарните материали. Така се гарантира, че насекомите вредители и техните яйца са напълно унищожени. Това ще ни осигури ефикасна защита и дълъг живот на колекцията.“
Хербариумът е регистриран в международната информационна система за най-значимите хербарийни колекции Index Herbariorum с акронима SOM. Опазването на колекцията от вредители – различни видове насекоми, основно бръмбари, е сред приоритетите на учените и кураторите на научната колекция.
С новата камера, която поддържа температура от -20ºС и има вместимост от 20 м3, става възможно всички хербарийни образци да бъдат обработвани ежегодно. Подобна профилактика увеличава значително надеждността на съхраняване на образците с високо научно значение.
Най-старите образци в колекцията са от 1895 г. и са депозирани от първите изследователи на българската флора – Й. Веленовски, В. Стрибрни, А. Дреновски, Б. Давидов, Б. Ахтаров, И. Мърквичка, И. Нейчев,
И. Урумов и др. Тук се съхраняват и материалите, на чиято основа е подготвено многотомното капитално издание „Флора на Република България“, от което до момента са издадени 11 тома.
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ – БАН) и Националният природонаучен музей (НПМ – БАН) са основните научни центрове в България, които провеждат изследвания, базирани на научни колекции. Те, а също и предоставят на държавата и обществото експертиза в областта на биоразнообразието. Колекциите на двете звена на БАН и свързаните с тях съоръжения са обединени в научната инфраструктура „Разпределена система от научни колекции – България (DiSSCo-BG)“, която е българският участник („национален възел“) в
паневропейската Разпределена научна инфраструктура DiSSCo (Distributed System of Scientific Collections) – обединение на повече от 120 природонаучни институции в Европа. Панев-
ропейската инфраструктура DiSSCo, в която са включени и колекциите на ИБЕИ – БАН и НПМ – БАН, е призната през 2018 г. като научна инфраструктура със стратегическо европейско значение и включена в Пътната карта на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ESFRI). В рамките на финансиране от пътната карта през 2020 българският консорциум DiSSCo-BG започна работа по проект за развитие на научните колекции – както по отношение на подобряване на съоръженията за съхраняването им, така и за дигиталното им представяне и развитие.

Свързани статии:

Модерна апаратура за иновативни полимери Супер микроскоп сканира повърхности Рифове, атоли и корали Игра с падащи звезди