Откритията на българските учени са важно парче от пъзела за изчезването на динозаврите
Под ръководството на учени от Националния природонаучен музей при БАН, от Софийския университет и от Геологическия институт – БАН, започна четвъртата палеонтологична експедиция в находището на динозаври край Трън. За първи път в работата на терен се присъединяват и студенти от специалност „Геология“ в СУ.
Експедицията тази година е възможна благодарение на фондация „Карол Знание“, The Jurassic Foundation и подкрепата на геолози. През 2020 г. палеонтологът Владимир Николов става носител на докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“, а в началото на 2021 г. печели изследователски грант от The Jurassic Foundation, основана от продуцентската компания на Стивън Спилбърг Amblin Entertainment и филмовото студио Universal. Той е завършил Геолого-географския факултет на Софийския университет. Има магистърска степен по „Геология и палеонтология“, а от 2019 г. е редовен докторант в Националния природонаучен музей при БАН.
Интересът на Владимир Николов към динозаврите се поражда през 1993 г. Тогава още не е навършил 5 години. В очакване на пореден епизод на „Лека нощ деца“, гледа трейлъра на филма „Джурасик парк“.
„Това беше един от онези моменти, които предопределят целия живот – признава Владимир Николов. – Веднъж видял динозаврите на екрана, бях наясно, че искам да се занимавам с тях. Исках да ги изучавам, да ги рисувам (аз съм и палеоилюстратор). Човек никога не знае до какво може да доведе един холивудски блокбастър.“
Така е поставено началото. Малко по-късно идва и интересът му към природата и Вселената, като цяло. Геологията, биологията, астрономията и космологията го вълнуват още в ученическите му години. Палеонтологията успява да обедини тези интереси по много специфичен начин, убеден е Владимир Николов. Поел по пътя на науката, с времето той стига до извода, че тя е едно от най-смислените, полезни и удовлетворяващи занимания, на които човек може да се отдаде.
„Никога не съм имал съмнения, че искам да бъда палеонтолог – казва младият учен. – Повечето хора вероятно не осъзнават, но палеонтологията е интердисциплинарна наука. Често я бъркат с археологията, но всъщност тя е на кръстопътя между геологията и биологията. Възможните пътища, за да стане човек палеонтолог, минават или през геологията, или през биологията. След гимназията реших, че ще ми е по-лесно да се справя с биологичната част от професията със собствени сили и затова кандидатствах в специалност „Геология“.“
Младият учен се затруднява да отговори на въпроса с какво е спечелил стипендията на фондация „Карол Знание“. Предполага, че е успял с приказки за динозаврите и за тайните, скрити в древните кости, както и със способността си да говори с детски ентусиазъм и любов за нещата, които го вълнуват. Фондация „Карол Знание“ предоставя годишна стипендия на редовни докторанти, чиито изследвания са в сферата на природните, техническите и медицинските науки и имат потенциално практическо приложение. По тази причина, когато му се обаждат с новината, че е носител на стипендията за 2020 г., той няколко пъти пита дали не е станала грешка. Във финалния етап на конкурса са допуснати изключително силни проекти, все с практически ползи.
„Моят проект се различаваше от тях, тъй като беше в полето на чистата, фундаменталната наука, без грам възможност за преки приложения – казва Владимир. – Вероятно уникалният за страната ни характер на моите изследвания е наклонило везните в моя полза. Изправих се пред респектиращото жури и им обясних защо това, което правя, е интересно и важно. Доверието, което ми гласуваха, е нещо, което ценя много и се опитвам да го оправдая. Да не говоря, че именно финансовата подкрепа на стипендията спаси миналогодишната ни експедиция в Трън и спомогна за настоящата.“
Все пак му се налага да потърси допълнителни възможности за финансиране, за да продължи работата си. Такава дава The Jurassic Foundation, които предоставят малки грантове на млади учени, студенти и докторанти от цял свят, изследващи динозаврите. Проектът на Владимир Николов е свързан с изследване на Трънските динозаври и другите фосилни животни, открити в находището.
„Може би най-важното беше, че исках да включа в изследванията поне четирима студенти геолози, които да получат шанс да направят първите си стъпки в света на палеонтологията на гръбначните животни – обяснява той. – Проектът получи широка подкрепа. Несъмнено фактът, че страната ни е все още terra incognita по отношение на динозаврите, е помогнал значително. Благодарение на The Jurassic Foundation сега отново сме на терен и този път водим със себе си група студенти – нещо, за което аз и ръководителят на експедицията гл. ас. Латинка Христова от НПМ – БАН мечтаем от години. За мен този грант е много важен и в личен план. The Jurassic Foundation е основана от продуцентската компания на Стивън Спилбърг Amblin Entertainment и филмовото студио Universal, които са движещата сила зад поредицата „Джурасик парк“, вдъхновила ме да стана палеонтолог.“
Изследването на морфологията и анатомичните особености на костите на фосилните животни е ключово за получаването на информация за древните гръбначни животни, казва ученият. Но то разкрива само част от цялата информация, запазена в даден фосил. Костите са живи органи, които нарастват и се променят през целия живот на организма и запазват в себе си важни моменти от неговото развитие. По особеностите на костните тъкани може да се разбере с каква скорост е растяло дадено животно, дали е било студенокръвно, или топлокръвно, на колко години е загинало. Изследването на костните тъкани на фосилни гръбначни животни се нарича палеохистология и е един от най-мощните инструменти при изследването на древните гръбначни.
„Лично аз бях шокиран от обема на знанието, което един палеохистолог може да извлече, изучавайки под микроскоп срез от кост с размери няколко квадратни сантиметра – признава Владимир. – И до ден-днешен ми е трудно да осъзная, че моите изследвания са първите от този тип в българската палеонтология. Истината е, че без палеохистологичните данни никога нямаше да научим, че първата кост, намерена в Трънско, е на динозавър.“
Находището край Трън е открито на 16 август 2017 г.
от екип на НПМ – БАН, ръководен от гл. ас. Латинка Христова. Две години по-рано, докато завършва дипломната си работа, Владимир Николов и неговият научен ръководител гл. ас. Дочо Дочев предприемат опит да локализират скалите, източник на първата динозаврова кост в района. Поради свлачище до мястото, където е намерен
въпросният фосил, не успяват да открият находището. От 2018 г. в находището работи интердисциплинарен екип от специалисти.
„До момента находището надхвърля и най-смелите ни очаквания – категоричен е младият учен. – Първата година отидохме да търсим само динозаври, а се
прибрахме с първите за България фосили от мезозойски костенурки и крокодилоподобни. През следващите години се натъкнахме и на това, което мислим, че са първите останки от летящи влечуги у нас, както и на фосили от къснокредна микрогръбначна фауна (дребни животни, като земноводни, влечуги и бозайници). Вкаменелостите, които откриваме край Трън, гордо се кичат с етикета „първи в България“. Без да предполагаме, отворихме един нов прозорец към света на късната креда.
Първата динозаврова кост, която имах възможност да държа в ръце, беше от района на град Трън. Въпросният фосил е открит от местен жител – Андрей Цонков, който през есента на 2012 г.
го предоставя на палеонтолозите от Софийския университет. Дискутирайки природата на находката с гл. ас. Дочо Дочев, с когото изследвахме фосила, бях изключително въодушевен. Осъзнавах, че в ръцете си вероятно държа едва третата находка от динозавър в България и първата, която е открита в район и в скали, различни от твърдите варовици на Кайлъшката свита около Червен бряг. Все пак най-силно беше чувството, когато на първата ни експедиция в Трънско със собствените си ръце извадих първата в живота си кост от динозавър. Това да си първото човешко същество, което се докосва до останките на животно, дишало, живяло и загинало на същото това място преди повече от 80 милиона години, е неописуемо. Чаках този момент цели 25 години. Никога не бях допускал, че ще се случи в България. Ден по-късно пък извадих на бял свят кост от стъпалото на динозавър, докато висях на въже на около 3 метра над земята.“
През 2005 г. става ясно, че в палеонтологичните колекции на НПМ – БАН, има кости от динозаври. Тогава спелеологът Здравко Илиев занася в музея парче от фосилна кост, което е открил недалеч от входа на пещерата Лабиринта (района на Червен бряг). Там през 80-те години са открити множество вкаменелости от мозазавър (гигантско морско влечуго, роднина на съвременните змии и варани). Студентът Пламен Иванов разпознава, че фосилът е от динозавър. По-късно става ясно, че костта е на представител на групата на орнитомимозаврите (щраусоподобни динозаври). Това провокира повторно изследване на фосилния материал от Лабиринта, при което се оказва, че част от костите всъщност са на втори вид динозавър – хадрозавроид. „Останките и на двата динозавъра са публикувани в научната литература през 2010 г. – отбелязва Владимир. – Аз научих за съществуването на българските динозаври от Латинка Христова. За моя изненада много повече хора знаят за Трънските динозаври, които всъщност не са първите, открити у нас.“
Благодарение на работата на доц. Полина Павлишина от Софийския университет находището край Трън е датирано на около 84 – 83 милиона години. Фосилният летопис на Европа за този интервал е твърде непълен, поради което предоставената от находището информация има уникален характер и е важна за палеонтолозите. Откритите в него динозаври имат значение и за един по-широк проблем в динозавровата палеонтология, а именно измирането на нептичите динозаври (птиците са единствените динозаври, достигнали до наши дни).
Днес между учените съществува консенсус, че основната причина за масовото измиране на видове в края на периода креда преди 66 милиона години се дължи на сблъсъка на планетата ни с 10-километров астероид, случил се на територията на съвременния Мексикански залив. При този катаклизъм загиват 75% от живите организми, съществували по онова време. От десетилетия палеонтолозите спорят дали динозаврите са били в криза и с намалено видово разнообразие десетки милиони години преди събитието, довело до окончателното им изчезване, или до последно са били разнообразни и доминиращи.
Благодарение на неочаквани находки от неизследвани досега територии по цял свят, каквито са и българските земи, през последните години палеонтолозите започват да сглобяват картина, която показва, че „страшните влечуги“, изглежда, са се справяли повече от чудесно през последните етапи от своето господство над планетата. Данните, предоставени от Трънските динозаври, са поредното важно парче от този пъзел.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg