Когато се завърнеш в родното школо

Когато успяваш да сбъднеш мечтата си и правиш това, което обичаш, работата е удоволствие, а резултатите са налице

Бившата възпитаничка на Средното училище за европейски езици „Свети Константин-Кирил Философ“ (СУЕЕ) в Русе Маринела Недкова избира родното училище за място на професионална реализация. От четири години тя работи в него като начален учител. И макар днес да е в нова роля, любовта към училището и хората, които работят там, е толкова силна, колкото е била и преди 23 години, когато за първи път прекрачва неговия праг.
„Най-трудно е да преминеш от „вие“ на „ти“ с хората, които са ти преподавали и всеки ден са те вдъхновявали и респектирали“, започва разказа си Маринела. Казва, че е имала честта да попадне в поток с колеги, които са били начален курс, когато самата тя е била в I клас. Радва се на подкрепата и помощта им във всеки момент и нито за миг не си представя да работи на друго място с други хора.
Бакалавърската ѝ степен е в областта на кинезитерапията, но винаги е искала да работи с деца. За да сбъдне мечтата си, записва и завършва още две магистратури. Първата е „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“, а втората – „Логопедия“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
„Радвам се, че попаднах на много хубав клас с разбрани родители. В днешно време по-големият
проблем са родителите, а не децата“, споделя моята събеседничка. Казва, че често се случва майките и бащите да са много взискателни към учителите, а да забравят какво правят самите те вкъщи. „Прибирайки се у дома, дават телефоните и таблетите, за да си осигурят спокойствие. Това не е редно“, категорична е тя. Вярва, че лоши деца няма. Всичко зависи от възпитанието в семейството. Радва се на късмета си, че е попаднала на отговорни родители, с които се разбира с половин дума. Когато има взаимно доверие и разбирателство, нещата вървят безпроблемно. Преди започването на пандемията майките и бащите са чести гости в класната стая. Те активно участват в живота на училището, като помагат за организацията на тържества и празници, възстановка на български традиции и обичаи.
В класа на Маринела Недкова има още една прекрасна практика – родители влизат в час, за да разкажат за своите професии. Ползите от тези часове са много. От една страна, децата се гордеят с майките и бащите си и се радват, когато могат да се похвалят на съучениците си с тях, а от друга – тези срещи поставят основата на ранното кариерно ориентиране. На мнение е, че всяко дете има изявени интереси и скрити заложби. За да ги развие, то се нуждае само от подкрепа и свобода за действие. „Не трябва родителят да бъде прекалено амбициозен и да избива комплексите си върху сина или дъщеря си“, казва тя. В ранна детска възраст учениците трябва да бъдат стимулирани да правят това, което им се отдава и обичат. Разбира се, с напредването на възрастта им родителите могат да ги насочват накъде да продължат образованието си, но в никакъв случай не трябва да налагат мнението си, игнорирайки желанията им.
Маринела признава, че всеки ден отива с усмивка на работа. Дори сега прекъсва майчинството си на първата година, за да се върне отново в клас. Тази година заедно с нея училищния праг ще прекрачи и по-голямата ѝ дъщеря. Тя ще бъде I клас в училището на мама, както самата тя го нарича. Младата учителка не се притеснява как ще съвместява ролята на учител и на майка на две деца – малко бебе и първокласничка. Знае, че ще бъде трудно, но въпреки това го иска от цялото си сърце. „Не съм вярвала, че през тази година, в която не бях с тях, толкова много ще ми липсват учениците. Приемам ги като свои деца“, казва Маринела. Връща се на работа с нетърпение и огромно желание. Убедена е, че ще се справи с всички предизвикателства. Разчита на помощта и на семейството си, които винаги са били до нея и са подкрепяли всяко нейно решение.
Надява се през новата учебна година обучението да бъде колкото се може по-дълго в присъствена форма. Вярва, че така е най-добре за всички ученици, особено за тези от начален етап на обучение. „Учениците ми са самостоятелни, но в началото определено се нуждаеха от помощта на членовете на семейството си“, казва младата учителка. На мнение е, че младите хора много бързо се адаптират с техниката и електронните ресурси. Тя самата е против използването на таблети и телефони за игра. Мобилните устройства са строго забранени в час. Вярва, че за всичко си има време. Децата трябва да имат детство – да играят навън сред природата и да опознават света, а боравенето с новите джаджи няма да им избяга.
„В работата ми ме вдъхновява жаждата за знания в детските очи. Това ме мотивира да продължавам да работя, надделява над умората и всекидневните проблеми, които неминуемо се появяват“, споделя младата учителка. Определя като едно от най-големите предизвикателства в учителската си практика приобщаването на дете, родено и живяло до 7-годишна възраст в Германия. Независимо че владее прекрасно български език, изпитвало стрес от новата учебна среда. В този случай определяща е подкрепата на учителя и средата.
„Към днешна дата се справя безупречно. Нямате представа с каква скорост напредваше и колко бързо се научи да чете и пише. По нищо не си личи, че това дете не е посещавало детска градина в България“, казва Маринела. Мотивира се от развитието и успеха на учениците си. При нея няма строго определено работно време. Винаги е готова да остане след часовете, като не щади сили и енергия. Ако някой има нужда от помощ, г-жа Недкова е насреща. „Отнасям се с учениците си така, както искам да се отнасят с моето дете“, категорична е тя.
За Маринела професията на учителя е призвание. От малка знае с какво иска да се занимава. Специалността „Кинезитерапия“ избира по семейни причини, но винаги е знаела, че ще работи в училище. Целенасочено и устремено работи в посока на изпълнение на поставените цели. В свободното си време обича да твори неща с ръцете си. Опитва се да научи и учениците си на това. Затова и в клас често майсторят различни предмети. Зад гърба си вече имат няколко лапбука – саморъчно направена книга с текстов и снимков материал. Правили са за Васил Левски и за Деня на народните будители. „Чрез лапбука учениците учат, забавлявайки се. По този начин по-лесно запаметяват факти“, казва моята събеседничка.
От I клас учениците на Маринела Недкова изучават и немски език. С голям интерес учат стихотворения, пеят песни и посещават театър. Ако ги попитаме кой е любимият им предмет, сигурно всички заедно в един глас ще отговорят – физическо възпитание. Като всички деца, обичат да тичат и да играят навън. „В интерес на истината, всички предмети са им интересни. Важно е по какъв начин поднасяш информацията“, казва Маринела. А тя се старае да бъде иновативна и различна, привличайки и задържайки вниманието на учениците във всеки момент. Разказва, че с ентусиазъм са преминали и часовете по здравословно хранене. Малчуганите с голямо желание са влезли в ролята на готвачи, пременени с куртки и шапки. Идеята за тази инициатива е на родител на неин ученик, а осъществяването ѝ е с подкрепата на ръководството.
Благодарна е за възможността да работи с директор като Добромира Николова. В нейно лице винаги е усещала доверие и подкрепа. „Още от първия ден бях приета с отворени обятия. Независимо от възрастта ми никога никой не се е отнасял към мен като към млада, нова или неопитна“, категорична е Маринела. И може би това е тайната на успеха – да правиш това, което обичаш, и да си заобиколен от хора, които също като теб вярват, че училището е техен дом, а професията – призвание.