Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2021 Брой 39, 2021

9/10 от европейците подкрепят науката и технологиите

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
29-09-2021
в Брой 39, 2021
A A

Тони Маринова

Ново проучване на „Евробарометър“ „Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите“ показва, че 9 от всеки 10 граждани на ЕС смятат, че като цяло, влиянието на науката и технологиите е положително. Гражданите очакват редица технологии, които все още са в процес на разработване, да окажат положително въздействие върху нашия начин на живот през следващите 20 години, като това са по-специално слънчевата енергия – (92% за ЕС и 93% за България), ваксините и борбата с инфекциозните болести (86% за ЕС и 84% за България) и изкуственият интелект (61% за ЕС и 64% за България).
Освен това резултатите показват висок интерес към науката и технологиите (82 %) и желание сред гражданите да научат повече за тях на места като кметства, музеи и библиотеки (54 %). Когато бъдат попитани в кои области научните изследвания и иновациите могат да доведат до промяна, респондентите най-често споменават здравеопазването, медицинските грижи и борбата с изменението на климата. Тези резултати са в съответствие с нарастващия интерес към нови медицински открития, който се е увеличил от 82 % на 86 % от 2010 г. насам.
„Цялостната положителна нагласа към науката и технологиите ни вдъхва увереност, тъй като те са от съществено значение за реагирането спрямо коронавируса, изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и редица други неотложни предизвикателства. В същото време, трябва да отговорим на опасенията на гражданите, че ползите от науката и технологиите не са равномерно разпределени. Да обърнем по-голямо внимание на свързаните с пола измерения в съдържанието на научните изследвания и да проучим по какъв начин научните изследвания и иновациите могат да бъдат провеждани при по-активното участие на гражданите и другите заинтересовани страни.“ Това заяви комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел.
Проучването на „Евробарометър“ разкрива също така предизвикателствата пред научните изследвания и иновациите. Много граждани на ЕС смятат, че науката и технологиите допринасят най-вече за подобряване живота на хората, които вече живеят добре (57 %), и че не се обръща достатъчно внимание на разликите между потребностите на жените и на мъжете (23 %). Повече от половината смятат, че научните работници в Китай (58 %), САЩ (57 %) и Япония (54 %)
имат по-големи успехи от научните работници в ЕС по отношение на откритията. В нивото на научните познания също са налице големи различия между отделните части на обществото.
Гражданите на ЕС имат положително отношение към учените и техните определящи характеристики, като например интелигентност (89 %), надеждност (68 %)
и готовност за сътрудничество (66 %). Повече от две трети (68 %)
считат, че учените следва да участват в политическите дебати, за да се гарантира, че при вземането на решения се вземат предвид научните доказателства.
Повечето граждани на ЕС получават информация за развитието на науката и технологиите от телевизията (63 %), следвана от социалните мрежи онлайн, блоговете (29 %) и онлайн вестниците или печатните вестници (24 %). По-голямата част (85 %) смятат, че интересът на младите хора към науката е от съществено значение за бъдещия просперитет. Освен това повечето респонденти мислят, че участието на лица, които не са част от научните среди, в научните изследвания и иновациите гарантира, че науката и технологиите отговарят на нуждите и ценностите на обществото (61 %).
Почти три четвърти (72 %) от респондентите са на мнение, че правителствата следва да гарантират, че новите технологии носят ползи за всички, а повече от три четвърти (79 %) мислят, че правителствата следва да накарат частните дружества да се борят с изменението на климата.

 

Най-голямото проучване

Това проучване на „Евробарометър“ е най-голямото до момента в областта на науката и технологиите по отношение броя на участниците – анкетирани са 37 103 граждани от 38 държави (страните членки на ЕС, държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, държавите от ЕАСТ и Обединеното кралство). Проучването е осъществено в периода от 13 април до 10 май 2021 г.
предимно чрез лични разговори. В България са интервюирани 1039 граждани.
Участието на хората, местните общности и гражданското общество ще бъде в центъра на новото Европейско научноизследователско пространство, за да се постигане по-голямо социално въздействие и увеличаване на доверието в науката.
„Хоризонт Европа“ – новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (2021 – 2027 г.), ще засили взаимодействието между науката и обществото.

 

Къде е България

В края на август от ЕК обявиха, че е постигнато ваксинирането на 70% от възрастното население в ЕС, но има големи разлики в броя на ваксинираните в отделните държави членки.
Според проучване на „Евробарометър“ от февруари 2021 г.
българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС.
Около две трети от българите (62%) изразяват съмнение в безопасността на ваксините поради бързото им разработване. Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни, е нагласа, разпространена в еднаква степен сред българските (65%) и европейските (67%) граждани. Българите (54%) обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията докрай, в сравнение с гражданите на ЕС (70%).
По данни на Единния информационен портал към 27 септември т.г. у нас гражданите със завършен ваксинационен цикъл са 1 309 135 души, което прави около 20% от населението.

 

За повече информация отвори тук

Your Image Description

Свързани статии:

Квантово съзнание С името на розата Тайните на междузвездната среда Молекули в огледалния свят

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Партньори в името на децата

Следваща статия

Търси се изследователят

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Търси се изследователят

В ход е дигиталното обучение

Намаляват кандидатите за чужди дипломи

В ход е дигиталното обучение

Знакови годишнини

Последни публикации

  • Доц. д-р Димитър Желев: Науката е динамична и постоянно има открития
  • Стенопис с пеперуди, птици и безкрайна дъга посреща първокласниците в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново
  • Последният петък на септември – запазен за спорт
  • Как учениците в Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище постигат високи резултати на матурата по математика
  • България с трима медалисти от Space Camp
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ. Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България
  • Dynamics of Cultural and Religious Processes in Areas of Depopulation
  • EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS
  • САРДИНСКИЯТ ВОЕННОПЛЕННИК ОТ АТАКАТА НА ЛЕКАТА БРИГАДА: ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЛЕЙТЕНАНТ ДЖУЗЕПЕ ЛАНДРИАНИ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
  • ИЗЧЕЗНАЛИ СОФИЙСКИ СГРАДИ И ПАМЕТТА ЗА СТОЛИЧНИЯ БЛАГОДЕТЕЛ ИВАН ДЕНКОГЛУ
  • НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • SOCIAL INCLUSION AND EDUCATION WORK WITH INMATES DURING AND AFTER IMPRISONMENT. REVIEW OF THE INTERNATIONAL CONFERENCE ON SCIENTIFIC RESEARCH AND GOOD PRACTICES AND ITS PUBLISHED COLLECTION OF PAPERS
  • Европейската седмица на спорта #BeActive провокира към активност за десета година
  • ЕКОСИСТЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ОПИТ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ КАТО ПАРТНЬОРИ В ОБЛАСТТА НА ДОСТЪПНИЯ ТУРИЗЪМ
  • COLLABORATION BETWEEN SOCIAL WORKERS (CASE MANAGERS) AND SOCIAL PEDAGOGUES IN THE APPLICATION OF THE FAMILY CASE MANAGEMENT MODEL
  • PARADIGMAL FOUNDATIONS OF ACADEMIC INTERACTION BETWEEN SCIENTIFIC INNOVATIONS AND THE PRESERVATION OF CULTURAL IDENTITY
  • ПРЕОБЛАДАВАЩИ НАСТРОЕНИЯ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТНОСНО РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (ИИ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
  • НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА „ЗЕЛЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"