Проф. д-р Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив: За медицинските университети ще трябва и оценка от матура по БЕЛ

Интервюто взе
Деляна ЛУКОВА

– Проф. Мурджева, как се случва обучението на медици в условия на пандемия? Извънредните обстоятелства ли наложиха решението на Ректорския съвет задължително условие за достъп на студентите до присъствени упражнения да става чрез Европейски сертификат за ваксинация, валиден документ за преболедуване или тест (антигенен/PCR),
проведен 72 часа преди влизане?– Медицинският университет в Пловдив стартира новата учебна година в условия на четвъртата вълна от COVID-19. Лекциите в магистърските програми по медицина, дентална медицина, фармация и здравен мениджмънт, поради големия брой студенти в курса, се провеждат онлайн – синхронно, в реална среда с помощта на платформата MS Office 365 Teams. Контактът на студентите с преподавателя е виртуален и по този начин те могат да дискутират заедно дадена тема. Малките курсове в някои специалности – до 20 – 30 студенти, са в присъствено лекционно обучение. Присъствено е и практическото обучение в лечебните заведения. Симулационният тренировъчен център по медицина също е база за практическо обучение върху манекени.
Контактът с болни хора в отделенията и клиниките на учебните бази изисква стриктно прилагане на противоепидемичните мерки с цел опазване правото на здраве на пациентите и медицинския персонал. Това наложи достъпът на студентите до лечебни заведения да става с документ за ваксинация, преболедуване или антителен тест или антигенен/PCR тест. Тази практика се прилага и в други университети в Европа и САЩ. В нашия университет направихме проучване на ваксинираните и преболедували от COVID-19 студенти и преподаватели. По предварителни данни при студентите над 70% от българите и над 80% от чужденците са ваксинирани, а в двете най-големи университетски болнични бази от 75 до 95% от медицинския персонал е със завършен ваксинационен цикъл или преболедувал.

– Вие сте микробиолог и имунолог, според Вас какво притеснява хората и ги спира да се ваксинират, освен фалшивите новини? Включително Ваши колеги от лекарското съсловие, преподаватели в средните и висшите училища?
– Фалшивите новини и недоверието към властта (която и да е тя), както и позициите на някои „набедени експерти“, внушаващи антиваксърски идеи без медицински доказателства, са основните причини за подозрителността на хората към противоепидемичните мерки и ваксините. В допълнение на това е и стремежът на някои за извличане на политически дивиденти от позицията им срещу ваксините или липсата на такава. Медийното присъствие на хора с антиваксърски наклонности е необичайно високо. Всичко това води до объркване на представите на българите за основни епидемиологични понятия и подходи.

– Какво е мнението ви за имунизацията на децата, както и за третата игла?
– Вече е вън от съмнение, че епидемията COVID-19 засяга не само възрастни, но и деца. При децата (около 15 – 20% от обществото) COVID-19, като цяло, протича с по-леки симптоми, но те могат да пренасят инфекцията на възрастни. Трансмисията на инфекцията в обществото чрез децата и тежките случаи на заболяване при някои деца са предпоставка за ваксинация. Докато в първите месеци на епидемията случаите на хоспитализирани деца бяха редки, през втората половина на миналата година и в началото на настоящата зачестиха хоспитализациите на деца с по-сериозни клинични прояви и дори развитието на системен възпалителен отговор с лош изход. Въпросът за необходимостта от ваксиниране на деца срещу COVID-19 се поставя все по-често от експертите. Ето пример – Американската академия на педиатрите бе една от първите, която настоя тийнейджъри да получат възможност за ваксиниране по-скоро.
Една от компаниите (Pfizer/Biontech) има вече разрешение за прилагане на произведената от нея ваксина (Comirnaty) при деца над 12-годишна възраст. Извършено е предварително изпитване върху 2260 деца и е установена 100% ефикасност на ваксината срещу британския вариант на вируса с минимални нежелани реакции. Същата компания прави проучвания и за прилагане на ваксината при деца под 12 г., разделени в 3 възрастови групи.
Има и други производители, които правят проучвания върху прилагането на ваксината при деца, дори и при по-малка възраст. Ваксината на „Модерна“ се изпитва при деца от 12- до 17-годишна възраст и също очаква скоро разрешение за употреба. Целта на ваксинирането срещу COVID-19 при деца в училищна възраст е да се намали разпространението на коронавирусната инфекция сред обществото. Да се протектират уязвимите деца, които са с повишен риск от заразяване, и да се предотврати тежко заболяване. И да се оставят училищата да работят в отворен режим. Би било полезно да се установи и дали ваксините са ефективни за превенция на безсимптомна инфекция при деца, която е по-честа в сравнение с възрастните и позволява пренасянето на вируса в семействата и сред обществото.
Т.нар. „трета игла“ вече може да се прилага след препоръка на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и за РНК ваксините. Имунитетът след ваксиниране с одобрените ваксини не е дълготраен и има индикации да се постави допълнителна, или бустерна доза при някои рискови групи – хора с вродени или придобити имунни дефицити, над 65 години, медицински персонал или неотговорили на пълния ваксинационен курс след 1 месец. Последната група са хората (2 – 10%), които не развиват пълен имунен отговор след ваксиниране.

– МУ – Пловдив, може да се похвали със силна кандидатстудентска кампания. Първокурсници от колко държави ще обучавате?
– Наистина, кандидатската кампания и тази година бе успешна за Медицинския университет в Пловдив. Освен от България традиционно пристигна най-голяма група студенти от Обединеното кралство, следвани от Гърция, Италия, Германия, Турция и други европейски страни. Макар и единици, но имаме студенти и от САЩ, Азия и Африка. Чуждестранните студенти първокурсници са около 500. Те започват учебната година в началото на октомври. Магистърските и бакалавърските програми са запълнени след сериозна конкуренция при българските студенти.

– Ректорите на медицинските университети се обявихте против въвеждането на приоритизиращ коефициент, по който при балообразуването да се умножават оценки от матура по профилиращите предмети. Мотивът е, че това ще доведе до дискриминация по признак образование. Затова предлагате два алтернативни варианта на промяна на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на магистърска степен по медицина, стоматология или фармация.
– Консенсусно ректорите на МУ – София, Пловдив, Варна, Плевен, както и деканите на медицинските факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, на Тракийския университет – Стара Загора, и на Университета „Проф. Асен Златаров“ – Бургас, се обединихме около решението балообразуващата оценка за кандидатстване в магистърските специалности по медицина, дентална медицина и фармация в кандидатстудентската кампания през 2022 година да включва оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература плюс утроените оценки от кандидатстудентските изпити по биология и химия с максимален бал 42. В конспекта по двата предмета (биология и химия) ще бъдат включени и теми от профилиращото обучение. Този вариант беше разгледан в МОН в присъствие на министъра на образованието и науката и негов екип, както и с представители на омбудсмана. Получихме подкрепа за това предложение, а срещата премина в конструктивен диалог и внимателно обсъждане на двата алтернативни варианта.
И ректорите, и МОН, и представителите на омбудсмана положиха старание да не допуснат дискриминиране на кандидат-студентите по признак образование.

– МУ – Пловдив, е сред университетите със статут на изследователски. Какви възможности дава това?
– Мисията на МУ – Пловдив, е да допринася за осъществяването на държавната политика за развитието не само на висшето медицинско образование, но и на медицинската наука. А визията ни е нашият университет да бъде модел за академична институция с висок научноизследователски капацитет.
Научноизследователският статут на Университета ще спомогне за създаване на високи постижения, гарантиращи кариерното развитие на академичния състав; модернизиране и оптимално използване на технологичните центрове и на изследователската апаратура; материално подобряване на работната среда и интелектуална мотивация и стимулиране на студенти и преподаватели. Това ще доведе и до подготовка на висококвалифицирани специалисти с висше медицинско образование, способни да прилагат и развиват научномедицинските знания и умения във всички области на медицинската практика и здравеопазването.
Медицинският университет – Пловдив, е едно от седемте висши учебни заведения в страната, което получи статут на изследователски университет за следващите четири години. Оценката е въз основа само на обективни критерии, предложени от МОН – научни резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност.
В нашия университет има и обособен научноизследователски институт (НИМУ), който ни позволи да консолидираме всички изследователски центрове, преподаватели, студенти и докторанти от различните звена на висшето училище с цел осигуряване по-високо качество на изследванията, създаване на възможност за иновации, привличане на интелектуален потенциал, развитие на научно сътрудничество с други организации в страната и чужбина, участие в изследователски мрежи. Научноизследователският институт е основно научно звено, в което се провеждат изследвания в областта на молекулната и регенеративна медицина, транслационната невронаука, съвременните технологии в денталната медицина, симулационно-обучителните технологии в медицината, иновативните диагностични подходи, химикофармацевтичните иновации в персонализираната медицина, иновативните нанотехнологии и детското развитие.

Свързани статии:

Интернетът в България тръгва от зала 207 Преподавателят е този, който разкрива таланта на детето Д-р ик.н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители: Време е и директорите да изпълняват задълженията си в рамките на мандатността Ваня Грашкина – изпълнителен директор на Националния център за информация и документация: Наукометричните данни показват кой кой е в науката