Няма необхванато дете в Малко Търново

Донка ТЪНКОШИЕВА

Малкотърновското училище има над 180-годишна история. Правоприемник е на килийното училище, което е открито през 1835 година. През 1861/1862 г.
отваря врати Българско начално училище. Първи гимназиален клас е открит с указ на Н.В. цар Борис ІІІ
през учебната 1920/1921 г. Богата е историята на гимназията в Малко Търново и през периода на дългото си съществуване е средище на просвета за целия Странджански край. В него са образовани много достойни българи от Малкотърновска, Царевска и Бургаска околия.
И това българско училище мина към обучение в онлайн среда. Не е нещо ново, но въпреки това си има своите особености, защото 98% от децата са от социално слаби семейства.
„Децата ни са от уязвими групи, затова имаме и уроци на хартиен носител, има с таблети, с лаптопи. Различно е. Има деца, които нямат ток и вода – при тях няма как да се проведе обучението онлайн, затова е на хартиен носител. Хубавото е, че вече имаме опит и се справяме“, казва директорката Донка Цинова, която е местна и се ползва с голям авторитет както сред жителите на Малко Търново, така и сред колегите си, една част от които са приходящи.
Екипът се състои от 24 учители, като има такива, които пътуват от Бургас, Синеморец, Царево. „Имаме и колеги, които са след пенсионна възраст, защото трудно се намират учители. Но пък за сметка на това натрупаният от тях опит през годините им дава възможност спокойно да се справят с труднос-
тите и да са внимателни с децата. По-отдалечени сме и затова трудно се събира учителски състав. Но екипът ни е от специалисти с голям опит“, обяснява директорката.
Процесът на ограмотяване е сложен, немалко деца са билингви. Но началният учител се старае и усилието му дава добри резултати. Паралелката се състои от 17 деца, за които обучението от дистанция не е най-добрият вариант. Но екипът на СУ „Васил Левски“ е убеден, че ще се справят, дори ако трябва да наваксват после, когато са присъствено.
Що се отнася до реализацията на завършилите средно образование в малкотърновското училище, от там се хвалят, че имат доста студенти. Младите хора предпочитат двете бургаски висши учебни училища БСУ и Университета „Проф. д-р Асен Златаров“. Предпочитани са административните специалности.
„Имаме и едно момче от ромската общност, който е приет и учи в Пловдивския университет“, подчертава Цинова.
И още една специфика, част от родителите са неграмотни, въпреки това, а може би и точно затова, работата на педагозите е насочена и към тях. „Създали сме добри контакти, имаме образователен медиатор, провеждаме срещи с родителите при всяка възможност“, разказва директорката. И подчертава, че успяват да убедят семействата, че децата трябва да учат. „Ние сме малка община и всичките ни деца са обхванати. Партнираме си с детските градини. Така че нямаме деца за издирване“, заключава Цинова.
СУ „Васил Левски“ и днес се ползва с добро име и е утвърдило авторитета си сред средните училища в областта. В него учат 203 деца. Има формиран добър училищен екип. 23 от учителите са с висше образование, а 5 от тях са с ІІ клас квалификация.

Свързани статии:

Вълшебства за учене Детски размисли от близо и далеч Когато красотата е край нас, и уроците вървят Титли за края на годината