България може да получи 6,3 млрд. евро

Европейската комисия даде своята положителна оценка за Плана за възстановяване и устойчивост на България. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен дойде у нас, за да я връчи лично на премиера Кирил Петков. Положителната оценка е важна стъпка, която създава условия до края на 2026 г. ЕС да отпусне 6,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Финансирането ще подпомогне изпълнението на мерките за инвестиции и реформи, очертани в Плана на България за възстановяване и устойчивост, за да може България успешно да преодолее последиците от пандемията от COVID-19.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен лично връчи на премиера Кирил Петков одобрения
План за възстановяване и устойчивост на България

Планът на България отговаря на изискващите критерии, които заедно установихме. Той комбинира инвестиции в зеления и дигиталния преход с реформи по отношение на структурните предизвикателства, които имаме“, каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя добави още, че „Това в никакъв случай не е краят на пътя. Всъщност усиленият труд започва сега, с изпълнението на Плана“.
„Този план е работещ, иновативен и наистина ще финансира промяната в България“, каза премиерът Кирил Петков. Той уточни, че сумата, която страната ни може да получи по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост в размер на 6,3 млрд. евро, се равнява на 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България.
В оценката на ЕК се констатира, че Планът на България посвещава 59% от общия размер на отпуснатите средства за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Това включва значителни инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата.
„Това е увеличаване използването на възобновяемите енергийни източници и на съхранението на енергия — много важна тема. Това е реформиране на пазара на електроенергия, инвестиции в интелигентни мрежи, а всички ние знаем колко важно е това в настоящите времена. Това са инвестиции в увеличаване на междусистемните връзки с Румъния и Гърция, което също е много важно за диверсифициране на енергийните доставки, с които разполагаме. Така че вече да не бъдем зависими от руските
въглища, газ и нефт, а да извършим диверсификация с насочване към надеждни доставчици“, подчерта Фон дер Лайен.
Планът обхваща също така подкрепа за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, както и целенасочени реформи за улесняване на такива инвестиции. Насърчава се и устойчивият транспорт. Мерките в областта на управлението на водите и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие също ще бъдат от ключово значение в контекста на целите на екологичния преход.
26% от общия размер на средствата в Плана на България се отделят за мерки в подкрепа на цифровия преход. Това включва инвестиции в цифрова свързаност, цифрови умения, цифровизация на публичната администрация и на предприятията, както и цифровизация на транспортния и енергийния сектор. Подкрепата за разгръщането на широколентова инфраструктура в цялата страна ще спомогне за преодоляване на цифровото разделение и ще даде възможност за по-добър достъп до онлайн услуги.
„Почти 450 млн. евро ще бъдат насочени към придобиването от българските студенти
и българските работници на необходимите цифрови умения за работните места на бъдещето. По този начин българският план съчетава инвестиции за екологичния и цифровия преход с реформи на структурните предизвикателства, пред които сме изправени“, каза още председателят на ЕК.
Според ЕК планът на България включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които допринасят за ефективното справяне с всички или със значителна част от икономическите и социалните предизвикателства, очертани в специфичните за държавата препоръки, отправени към България. Той съдържа всеобхватни мерки за борба с корупцията, включително реформи за гарантиране на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, укрепване на институциите за борба с корупцията и повишаване на прозрачността и конкуренцията в областта на обществените поръчки, както и реформа за подобряване управлението на държавните предприятия. Планът включва също така реформи и инвестиции за насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез укрепване на пригодността и обхвата на схемата за минимален доход, чрез подобряване предоставянето
на заетост и социални услуги и тяхната интеграция, чрез модернизиране на дългосрочните грижи и чрез подкрепа за секторите на културата и творчеството.
Планът на България включва мерки за модернизиране на болниците и медицинските заведения, създаване на система за въздушен транспорт за спешна помощ, изграждане на амбулаторни отделения в отдалечени райони и райони с недостатъчно обслужване и за справяне с недостига на здравни специалисти в цялата страна.
В плана на България се предлагат проекти във всички седем европейски водещи области. Това са конкретни инвестиционни проекти, насочени към общи за всички държави членки въпроси в области, които създават работни места и растеж и са необходими за екологичния и цифровия преход.
Например България предложи програма на стойност 924 млн. евро за саниране на частни и обществени сгради с цел подобряване на енергийните им характеристики. Това ще намали търсенето на първична енергия в страната, ще ограничи разхищението на енергия, ще намали въглеродните емисии, като същевременно ще осигури положителни социални, здравни и екологични последици. В подкрепа на цифровия преход 297 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровизацията на публичната администрация, а 270 млн. евро ще бъдат инвестирани в широкомащабното разгръщане на цифрова инфраструктура, като по този начин ще се увеличи покритието на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, включително в селските и слабо населените райони.
„Следващата стъпка е Планът за възстановяване и устойчивост на България да бъде одобрен и от Съвета на Европейския съюз – информира ръководителят на Представителството на ЕК в България Цветан Кюланов. – След това в рамките на около два месеца представители на ЕК и българските власти ще уточняват общи правила, по които да се оценява прогресът по изпълнението на набелязаните в него мерки. Това е важно, защото държавата изпълнява инвестиции и реформи, за които след това ще получава предварително договореното плащане. Когато бъде изпълнена първата част от плана, ще изпратим искане за плащане от ЕК, което се очаква да стане през третото тримесечие. Най-вероятно е България да има едно плащане през тази година, което да е в рамките на 20% от целия план. От 2023 г. ще имаме право на две искания за плащане годишно.
Ако ЕК прецени, че част от мерките в дадена сфера не са изпълнени, може да направи частично плащане. Срокът за изпълнението им е 6 месеца и ако това не бъде направено, парите за тях няма да бъдат получени.
В случай че някоя реформа от плана на България бъде отменена, то тя няма да бъде платена.“

Цветан Кюланов – ръководител на Представителството на ЕК в България, пред „Аз-буки“:

В областта на образованието имаме амбициозна програма за изграждането на над 2000 STEM кабинети в училищата, които ще помогнат на учениците и на децата от малки да виждат нещата визуално, да работят на практика и с ръцете си, а не само да наизустяват формули. Така ще им е по-лесно да припознаят някаква професия от тези, в които има дефицит и в България, и в Европа. Фокусът е върху инженерните науки и здравеопазването, а уменията за тях се усвояват в тези кабинети.
След това в университетите ще бъдат изградени изследователски институти, в които да има лаборатории за развиване на научна дейност, а получените резултати да се публикуват в научните списания. Надяваме се така българските университети да станат разпознаваеми и да привличат отлични студенти от цял свят. Изграждането на изследователски институти е реформа във висшето образование, защото там е важно дали и как точно обвързваме тяхното финансиране с броя студенти и с научните постижения.